Както се прераждат дните, така се прераждат и думите. Страх и ужас са будили старославянските нави (навь, наве, навйе, навки) – зли духове на умрели, изобразявани като птици – които са обсебвали човека, за да го поведат към страдания и смърт. По това те удивително са приличали на силите, които владеят твореца в съвременния бездуховен свят. Но когато през 1990 г. думата се прероди, тя – пречистена от хилядолетната тишина – имаше поне още едно измерение. Страх и ужас – да. Или по-точно – защо не? И какво от това. Та то е толкова естествено за този Кръстопът, опустошаван непрекъснато от приливно-отливните вълни на Изтока и Запада. Но този, който е приел стила нава, знае – или по-скоро пред-усеща чрез самата нава – че Страхът и Ужасът са само степени от един по-дълъг път. Страх – Ужас – Просветление. Това не се учи – то е в самото самопроговаряне на кръвта. Движение навътре и в дълбочина, движение, което презира външната показност и не се нуждае от пищността на формата. 
 

 

***

Бел. ред. Поради неотложни бизнес, редакторски и поетически задължения на редактора на сп. НАВА не успяхме да се срещнем с него и да получим текст, който да представи стила НАВА и списанието Му. Затова си позволяваме да препечатаме всичко това (вж. по-горе) от книжка 3/1992, с което изразяваме уважението Си.

 

 

Източник: http://www.ahmaria.eu/broeve/broj-6/ivan-metodiev-nava-istinata-e-ritmichna-tishina/