Иван Методиев 

Когато запитаха Синан кой е най-важният принцип на стиха, той отговори:
– Вярност към числата.

И мнозина се чудеха на този отговор.

Но се знае, че Синан никога не е прибавял или отнемал число от природата. Веднъж написа:

Сред ято врани,
чакам пред извора,
седми по ред. –

и беше точно така.

– Тайната не е в числото седем, а в това, че преди Синан наистина пиха шест врани – каза Лука. – И Синан пи седми, защото този беше редът му. А след него бях аз и след мене – още една врана. И враната подскочи и изграчи, а аз казах:

Не бързай, врано –
аз ще пия пръв
от този извор!

Но бях осми, а не пръв. А враната беше девета. И след нея дойдоха още три врани и една костенурка. Това се случи, но нима в него има някакво обяснение за думите на Синан?

* * *

Лука беше най-верният от учениците на Синан – той вървя с него девет години. И той, а по-късно и Кристофър Невит са единствените, които са извървели Пътя на Синан. Но Кристофър Невит тръгна седемстотин години след Синан и вървя сам, а Лука следваше своя учител.

* * *

Синан седна при една върба и написа върху пясъка:

Седемнадесет мушици
край върбата
си играят на дъжд.

– Дали не грешиш, учителю? – каза Лука. – Девет пъти броих мушиците и все излизат петнадесет!

– Забравил си да преброиш себе си и мен – каза Синан.