„Нава” е литературно списание за развитие на специфично български подход в областта на най-кратките форми. Авторите са от Александър Геров до младия Александър Джоганов. Списанието е първият опит на България да да­де една дума на световната поетика – „нава". Дори експериментът да излезе неспо­лучлив, няма да престане да бъде първи. Издател на „На­ва" е поетът Иван Методиев, с когото разговарям.

– Има толкова много нови списания. Вашето с какво се отличава?

– С краткостта. И с това, че си поставя за цел да бъде губещо списание.

– Губещо за кого?

– За Министерство на финансите.

– Говори се, че то е за ограничен кръг читатели...

– Грешите. Става дума за елипса, не за кръг.

– Обявихте излизането му през април. Участието ви в стачката на писателите ли го забави

– Това беше седяща стач­ка. За изданието беше нужно тичане.

– Думата „нава" звучи интригуващо. Откъде идва?

– От славянската митология. Чрез нава славяните са се опитвали да надникнат отвъд смъртта. В западните български краища се говори за „нави", сърбите казват „навие", словените – „навйе", украинците - „навки", русите– „навь" – това са духове на умрели, изобразявани като птици.

– Защо избрахте дума с такъв тъмен заряд?

– Защото навите удивително приличат на силите, които владеят човека в един бездуховен овят. Но ако се вникне в най-кратките стихове на поети като Геров, Радоев, Николай Кънчев, ще се види, че пътят е по-дъльг: Страх – Ужас– Просветление.

– Изисква ли всичко това предварителна нагласа?

– Изисква естественост. Поетът трябва да забрави, че е поет.

– Един сноб ми каза, че при четенето на списанието ви, се чувства като при ядене на черен хайвер или скариди...

– А вие знаете ли, че един сом изяжда повече черен хайвер и от най-богатия сноб?

– Смятате ли, че давате тон на литературната мода?

– Търсенията на собствен български стил в областта на най-кратките форми, се основава на дълбоки и древни традиции, включително и в народното ни творчество: пословици, гатанки, заклинания, баяния. Целта е да се осъзнае традицията, не да се налага мода.

– Защо най-кратки форми?

– Хората търсят истината, тя е кратка. Най-важните решения в живота изискват краткост и бързина. Изисква го динамиката на живота. Формите съответстват на психиката на съвременния човек. Стилът не е измислен, той съществува. Проблемът е да се осъ­знае.

– Къде е границата между литературата и живота?

– Няма граница. Целият живот на човека е изграждане на един образ, наречен „Аз". Човек може да узнае за себе си това, което може да узнае от образа. Често постъпките ни са против правилата. Когато сме ги нарушавали, сме избирали тази постъпка, която е хармонична на търсения образ.

Интервюто взе
МИЛЕНА СТОИЛОВА