НЕПРЕМЪЛЧАНО

Иван Методиев

Представям тук своя скромен, ма­кар и значителен принос към т.нар. ерудитска поезия, в скоби – универси­тетска – не само за да обогатя съвременната поезия, което никак не е труд­но, но и за да обърна внимание на г-н Ректора на Университета, че работата му е първо да ми осигури място в съ­ответния Университет, в скоби – екзистенцминимум, ежемесечен доход на на­селението, мангизи бе брато – затва­рям скобите, а после да се занимава с политика, точка (.)

А така също, за да се разбере най-сетне, да се прозре, да се проумее или иначе казано – да ни осени – че т.нар. ерудитска поезия, в скоби – универси­тетска – съвсем не е въпрос на про-чи- тане, на появяващото се тук-там по света (реалността, планетата, поднебесната, така-битието), а на раз-чита-не, примесено тук-там с разчитане. Те няма да схванат отведнъж, затова ще поясня. Да, те се такива и няма как, ще поясня, защото са такива.

Да раз-читащ един текст, означава да разчиташ, в смисъл да се осланящ на. Докато те само про-читат текста, осведомяват се с други думи, като ко­кошки, които ровят боклук. И наричат това ерудитска поезия, моля ви се, ка­то че ли така се прави поезия – клъв- клъв! Господи боже мой, те хич и не им минава през ума, че единственото което има смисъл да бъде раз-читано е тишината и че всяко про-читане не е нищо друго освен нищо. Това трябваше да им се каже, не че ми е приятно, но то трябваше. Раз-читането, деца мои, е съвсем друга работа – то е тишина, която мълчи в самата себе си, ах то става членоразделно! Много могат да разберат те какво означава това, че онова, което наричаме „нещо” е всъщ­ност нищото, взето в безкрайно отно­шение на метафора със самото себе си. Те дори не знаят какво е отношение на метафора и затова говорят за книжни и истински метафори, ала така и не могат да обяснят защо изобщо има ис­тински и книжни метафори, а няма нап­ример само истински или само книжни. Затова като ги питаш защо „мислеща тръстика” е истинска метафора, а „мислеща чушка” – боклук – мълчат и мигат. Поне да се бяха осмелили да рекат – защото така! Добър отговор, деца мои! В смисъл, че отговорът е в действието, а не в в определението. В смисъл, че мислещата тръстика реали­зира съзнанието за глобалния принцип на света – поетичния принцип, а мисле­щата чушка - не. Т.е., че само това може да се каже – действа или не дейс­тва. И когато действа, това е и отношението на метафора и в самата тази неразличимост в действието е същественото. Досетихте ли се сега за какво става дума? Не, те не се досетиха.

Ах, господин Ректоре на Универси­тета, днес беше есен. Нещо ме накара да се обърна, озърнах се и видях, че съм гладен. Тъкмо се замислих за Вас и задуха вятър. А наоколо – есента, цяла целеничка. Може би не толкова замислена за Вас, колкото ветровита. Дивите кестени така заваляха, че просто заваляха.

Но те няма да разберат – не и те.

НЕРАЗДЕЛНИ

Някой си Е.М., мухъл и половина,
срещнал С на квадрат, известна никаквица
и й рекъл – обичам те!, о! и прочее,
а тя му рекла – на ти 5 лв.
и чупка оттука, мухъл със мухъл,
и той, в скоби мухълът, така се объркал,
че забравил да вземе 5-те лв.

По-важни бележки към стихотворе­нието „Неразделни” – скромен, макар и значителен принос към т.нар. ерудит­ска поезия, в скоби – университетска:

1. Неразделни – вж. Пенчо Славей­ков, Епически песни, пето издание, изд. „Хемус”, София, 1939 г.
2. Някой – вж. Роберт Бърнс – ако някой срещне някой и пр.
3. Е.М. и С – вж. Айнщайн, Обща теория на относителността.
4.на квадрат – вж. 3
5. о! – вж. Й.В. Гьоте, Фауст – о, миг поспри и прочее
6. мухъл – вж. Алекзандър Флеминг, „Откриването на пеницилина”, т. 3, стр. 347, абз. 8
7. 5 лв. – вж. К. Маркс, „Капита­лът” т. 2, стр. 348