Облак
С пет ненадейни капки,
за цялата жълта степ,
юлският облак доказа -
Бог = 5.
Само щурецът може
и жаден да е щастлив.
Бог, срича той, е кръгъл,
на вкус - леко тръпчив.
Моят връх е капката вода
върху детелиновия цвят.
Стъпчеш ли го - няма и следа.
С нищото съм истински богат.
Нищото поисках да ти дам -
да повярваш колко си голям.
Виж, пчелица капката изпи -
знае, че въобще не я боли.
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Тече реката - тъй тече всемира.
И няма утре. Няма по-преди.
Следи от риби в птичите следи.
А кой към теб от дъното се взира?
Дали не търсех брод през тишината?
Сред някакво поле се озовах.
Безброй орачи нейде под житата
в пръстта мълчаха, станали на прах.
А тъй спокойно въздухът трептеше.
Заслушан в своя корен, всеки клас
по свой закон невидимо растеше.
Случаен пътник там бях само аз.
Тънката връвчица на ветреца
свързва както тялото с душата,
юлската рекичка и врабеца,
който лъкатуши над водата.
Залезът е само драскотина,
грапав дим от шипка отразена.
Сянката ми мина и отмина,
с ореол от риби обкръжена.
Източник: http://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2001/06/09/209325_novi_stihove/