С пет ненадейни капки, 

за цялата жълта степ, 

юлският облак доказа - 

Бог = 5. 

 

 

Само щурецът може 

и жаден да е щастлив. 

Бог, срича той, е кръгъл, 

на вкус - леко тръпчив. 

 

 

Моят връх е капката вода 

върху детелиновия цвят. 

Стъпчеш ли го - няма и следа. 

 

 

С нищото съм истински богат. 

Нищото поисках да ти дам - 

да повярваш колко си голям. 

 

 

Виж, пчелица капката изпи - 

знае, че въобще не я боли. 

 

 

Един ръждясал клон насред реката 

с години вече в тинята лежи. 

Дошъл покоя тук да продължи, 

той пълни със мехури тишината. 

 

 

Тече реката - тъй тече всемира. 

И няма утре. Няма по-преди. 

Следи от риби в птичите следи. 

А кой към теб от дъното се взира?

Дали не търсех брод през тишината? 

Сред някакво поле се озовах. 

Безброй орачи нейде под житата 

в пръстта мълчаха, станали на прах. 

 

 

А тъй спокойно въздухът трептеше. 

Заслушан в своя корен, всеки клас 

по свой закон невидимо растеше. 

Случаен пътник там бях само аз.

Тънката връвчица на ветреца 

свързва както тялото с душата, 

юлската рекичка и врабеца, 

който лъкатуши над водата. 

 

 

Залезът е само драскотина, 

грапав дим от шипка отразена. 

Сянката ми мина и отмина, 

с ореол от риби обкръжена. 

 

 

 

Източник: http://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2001/06/09/209325_novi_stihove/