ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
На мода са партийните подмазвачи

Иван Матанов


Преди имаше удари от сити хора с дебели сопи. А сега доминира квиченето на гладници, твърди поетът Иван Методиев
 
- Господин Методиев, има липоетическо из-мерение времето, в което живеем?
 
- Има, защото българите са бедни и отчаяни. И защото омразата е много повече от обичта. 
 
- Нима омразата може да е извор на вдъхновение? 
 
- За изкуството тя е това, което е дъното за рибите. Поезията обаче не е разтворима във вода. 
 
- А какво все пак е поезията. 
 
- Форма на дишане.
 
- В момента поетите като че ли са на изкуствено дишане...
 
- Мнозина повече пият, отколкото дишат. Безработица. С общи усилия политическите сили се опитаха да лумпенизират хората на изкуството и науката. Тези, които ценят индиви-дуалността си, бяха обречени на глад. От това поезията спечели. Но литературният живот загуби. В момента десетината истински поети почти ги няма в медиите. На мода са кресливците и партийните подмазвачи. Валери Петров, Христо Фотев, Константин Павлов, Миряна Башева, Иван Цанев са като китовете, които плуват в огромни океани от тишина. Те така и разговарят помежду си - както песента на китовете се чува от единия до другия океан.
 
- Мълчахте също цяла вечност...
 
- Когато има два синода, проговаря дяволът. Когато има два писателски съюза, син и червен, проговарят сивите. Десет години основният литературен въпрос беше - този от кои е? "Червени боклуци" срещу "сини парцали". Илиада в кофата за смет. В такава атмосфера дори едно пейзажно стихотворение е източник за разделение между хората. Не ми се искаше да мълча, но нямах изход. Сега нещата като че ли са малко по-различни. Появи се политическо движение като значителна сила в центъра. Това ще нормализира нещата. А и за новите поколения политическите ежби са без значение.
 
- Не попаднахте в графата на новите варвари...
 
- Единствената графа, в която съм попадал, е графата на "сръбските мекерета" по време на агресията в Сърбия. Колкото до остарели метафори като тази за "варварите", това са залъгалки за партийни подмазвачи. Нищо ново. Живеем в протодемокрация - в посменен посттоталитаризъм.
 
- Какви са все пак привилегиите на поета в подобно време?
 
- Сега е по-добре. Свобода на словото няма, но има свобода на мълчанието. Старият режим наказваше за мълчание по определени теми. 
 
- Навремето ви обвиняваха, че пишете за България като за слабо развита страна от третия свят...
 
- Тя взе, че стана.
 
- Липсва ли ви литературната гилотина в печата, ударите в гръб...
 
- Липсват ми ярките подмазвачи и тъпаци. Онова бяха удари от сити хора с дебели сопи. А сега доминира квиченето на гладници.
 
- Ваше кредо е, че ако нещо може да се каже с две думи, е достатъчна и една...
 
- Стига да е заключена между две тишини.
 
- А има ли кой да чуе?
 
- Поезията иска психично време. Хората живеят мизерно, в непрекъснат страх за следващите дни. Това време е подходящо за писане на поезия, но не за четене. Появиха се много шоу и чалга поети, но това са еднодневки. Времето на поета и времето на стиха не е едно и също нещо.
 
- Ако е вярно, че поетите са и малко пророци, какво ни чака?
 
- Те не са малко, а много пророци. Чакат ни четири години глад и сътресения. Има опасност България да стане полицейска страна. Нещо, което политическите сили не го забелязват или се правят, че не го забелязват, е на прага. Ако управлението продължава да се втърдява, ще настъпят дните на политическия тероризъм. Вече има някои данни за това - случаите в Плевен. Викаха един поет в прокуратурата, когато заговори за военна диктатура. След това сякаш остана незабелязано, че повишиха заплатите на военните.
 
- Как си обяснявате високия рейтинг днес на царя?
 
- С положителния вот на средната класа. Тази класа е мачкана десет години, под предлог че не съществува. Това са хората, които знаят как да си изкарат сами парите и сами да си създадат работните места, но законите не им позволяват. Тук са и немалко от учените, и хората на изкуството.
 
- А защо мастодонтите толкова ги е страх от царя?
 
- Това са само първите реакции. Инстинктът на полюсите да възприемат всички останали като врагове. Но вече се дочуват и трезви гласове от двете страни.
 
- Вашите прогнози?
 
- Ако сините не тръгнат към диалог с движението на цар Симеон II, ще бъдат принудени да тръгнат към диалог с червените. Вече се наблюдават първите симптоми. И сини, и червени са готови да загърбят
традиционното разделение между тях, като засега плахо се поднася нова идеологема на разделението на българите. Вместо на сини и червени - на републиканци и монархисти. Партийният принцип е разделяй и владей, а не управлявай и ръководи. Няма значение какво е разделението, важно е да има разделение. Не бива да се подценява това, което СДС направи за страната. Сега е прекалено лесно. 
 
- Откъде това влечение на интелектуалците към властта? 
 
- Повечето отиват заради хляба. Но там е и ножът. Те познават езика на хляба, а изведнъж се оказва, че проговарят с езика на ножа. Това е трагедия. 
 
- Трагедия е и за творците, които живеят в пълна нищета...
 
- Като Христо Фотев например. Последната му книга излезе преди две години. Ако 240 депутати плюс 300 партийни вождове я бяха купили по 20 лева, поетът щеше да живее с тия пари 22 години. Пенсията му е около 40 лева. Лошо е, когато поетите се занимават с политика. Но е два пъти по-лошо, когато във властта нахлуват масово духовно бедни хора.
 
- Толкова ли е лековерен народът, че ги допуска?
 
- Политическият елит си е политически елит. Въпросът е, че още не е станал такъв. Показателно е, че
думата "народ" изчезна от езика ни и се замени с думата "електорат". Лековерен е не народът, а електоратът. Народ, това са добродетелите на една страна. От електорати не разбирам. 
 
- Нагазихте в стилистика, обсебена от японците. Имам предвид стила "нава", който създадохте през 90 година... 
 
- Кратките поетични форми намират своите корени още в старобългарските каменни надписи. Без съмнение жанрът хайку оказа влияние както в световната, така и в нашата поезия. Същевременно различията са доста големи. По традиция хайку се схваща като триединен моностих от 5-7-5 срички. Нава не следва тези ограничения. В дзенската естетика на хайку метафората е забранена. Не и в поезията на кръстопътните земи. 
 
- Не ви ли блазни безмерното Интернет-пространство? 
 
- Благодарение на Българска здравна компания, която е за доброволно здравно осигуряване, стана възможно да се поднови издаването на списание Нава в Интернет-версия. Дошло е време за обединение на поетичните сили. Нава е стил на малкото думи - един звук, едно докосване, едно вдишване и издишване. Там където, думите са малко, отношенията са чисти.
  
_______________________

ЗАЙЧЕ
 
Мама още няма три - куклата приспива. 
Като куче изведнъж куклата завива. 
Пули се към мама тя, все по-грозна става. 
Мама тъй я хваща страх, че се напикава. 
Мокра в ъгъла скимти - нищо не разбира. 
Казват й - мълчи дете... Майка ти умира. 
Тихо, не плачи дете - ще ти купим зайче. 
Мама още няма три. Мама спря да плаче. 
Зайче ще си има тя - как се радва само! 
Няма мама на кого 
да прошепне "мамо". 
 
Иван Методиев
 
 
Източник: http://paper.standartnews.com/archive/2001/05/10/art/s3005_4.htm
 
 
 
Иван Матанов е български поет и журналист, роден на 20 май 1952 г. в град София. Завършил е Софийския държавен университет. Първи заместник-главен редактор на вестник „Стандарт“. Автор на стихосбирките „Вратата отварям“, „Аванс за трубадура“, „Мъртвият кораб“. Носител на наградата „Рицар на книгата“ в Категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2006 г. и 2012 г. Носител на Националната литературна награда за поезия „Слав Хр. Караславов“ в Първомай (2013).