ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
в-к Култура

In memoriam, в-к Култура


Сбогуване с Иван Методиев
(1946 - 2003)

***
Скърбя за космогониите на Иван Методиев. Скърбя за спонтанния минимализъм на неговите ненаписани стихотворения. Скърбя за покъртителната им трагика. Каква аристократична яснота излъчваше всеки негов жест, колко достойно беше отчаянието му, каква тревожна красота гравитираше около поетическите му структури...
Иван беше истински мечтател, недопустим. Отговорността му пред човешкото същество, щедростта на визиите му за вселената, лаконизмът му опияняваха. Неговият изток градеше изящни конструкции, неговият запад ги разграждаше с карнавална скверност. И с болка; за да не ги разрушат другите...
Ние, които сме имали шанса да чуем и четем в ръкопис последните му творби - бяхме поразени: Иван Методиев описа зверската българска бедност така съчувствено, така горестно, в изключителна по качеството си литература. Вече "дете", сираче и скитниче, Иван си играеше със смъртта... и ужасът рукваше от очите. Прощавай, прощавай, Иване!

Марин Бодаков

 

***
Преди няколко дни ненадейно почина Иван Методиев, който беше един от най-големите съвременни български поети. Беше и мой личен приятел. Поетът остана. Умря само приятелят.
Животът е нещо строго лично, алчно и много нетрайно за разлика от написаното. Написаното няма притеснения и претенции, винаги е ей там някъде, еднакво достъпно откъдето и да тръгнеш към него, можеш да го вземеш, да го прочетеш, пак да го оставиш, пак да го вземеш и прочетеш и т. н.
Ето защо си мисля, че ако беше умрял само поетът, а не само приятелят, загубата щеше да бъде по-малка. Смъртта на приятеля е винаги по-окончателната от двете.

Владимир Трендафилов

 

***
Прочит на Уан Уей
На Иван Методиев Той се оглежда в езерата на вятъра
и събира бодили по пасбищата на облаците
Нощем подръпва струните
на една безсънна река
Когато е буден, мълчи и се смее
През прозореца му се нижат облаци
и колибата му от стихове
е винаги отворена за вятъра

Антоанета Николова

 

 

Източник: http://www.kultura.bg/media/my_html/2285/memim.htm