ЗА НАВАТА

Антоанета Ценева - Джи

Дали ще я наречем хайку, нава или кръстокръгоъгълен квадрат, тази динамична поетична форма все пак съществува. В известна степен дори раздразнителността на някои при произнасяне на името й доказва това. В друга степен опитът им да я осквернят, отричайки я, няма да попречи на навата изящно да се мярка във виденията на писмовността. Всъщност никой никому не е забранил да работи в „километричния” омиров епос, така както и никой не е заповядал на слънцето да отпътува. И тъй като най-добрата защита на навизма са самите нависти, които се множат, предлагам на „опозиционерите” да се оттеглят в тишина. Жестовете с рапирите им са всуе...

Ако проследим във времето темата „Философията за Поезията”, то редното е двайсет века след Христа да се взрем в Безкрая. За отговор с въпрос! Защото, истината е, че той подава темите. Космически слова са навите, навярно, от земните поети уловени. От стиховете на съседните планети, които си обменят чрез ефира мислите на Гордостта. Което впрочем е Поезията!

Проблемът „Нава” всъщност е решен отдавна от археологията. Разкривайки сред пластовете отделните находки – фибули, керамика, мозайки, специалистите успяха чрез тези материални нави да изтръгнат от мълчанието на вековете много от онова, което историографията е загубила по пътя си към нас. И да възстанови същността на съществувалото!

Все още невежите народи казват, че Поезията е измислица. А всъщност... Поезията съществува. Тя е видима. Но не за всеки...

И нека по-смирени бъдем днес, когато предстои рождението наше за Безкрая. С надеждата, че Той ще ни приеме като свои!

 

НАВИ
инспирирани от Иван Методиев

1.
Моите сълзи не е заслужил никой!
Спускат се небесни генерали
и война за тях си обявяват!

2.
Имах хиляди души
но земната
на всички тайната издаде!

3.
Няма да потъне корабът
на моите мечти!
Водата е хартиена – ще се запали! Светят!

4.
Опъвам тетивата на страха!
Кръжи в небето птица
и ме прострелва със перо!

5.
Стигнах дъното.
Сама... Сама съм!
А насреща ми отново враг!

Н₂О

6.
Целомъдрена водата
спазва божите закони
и мечтае за Потоп!

7.
Бавно замъкът в пустинята изчезна.
Оазисът е мястото,
където е почивал.

8.
Навата е опитът на камъкада литне!
Навата е камъкът в летеж.
Навата е отказът на камъкада падне!

9.
Между златни и плебейски нишки
свързващи човеците във хаос
формулата на живота се изгуби!

10.
Отключвам пак вратата на съня
и лайват сънища срещу ми!
И затова наяве в битието бягам!

11.
Конвулсия от някакъв изтрит инстинкт
във паметта на твоята
детерминанта, Вечност,
Аз съм!

12.
От всяко копие в гърба
филизи пусках... И затова
приличам в гръб на цъфнала градина!

13.
Когато на дъжда разказах всичко
той спря!...
И се обърна на висулки!

14.
Пясъкът е паднала скала
дълго плакала
за своето падение!

15.
Пътувам вече цяла вечност
към онзи град от стихове иззидан!
Не го открих! Но срещнах като мен мнозина!

16.
Слюдата са слънчеви сълзи
падали в нозете на разбойници!

17.
Пристигам в болката ти...
Разпрягам своите коне и впрягам твоите,
но писъкът ти е камшик,
след който няма никога дасе завърна!

18.
Засъхналата кръв по рамото ми
от зъбите на лошите приятели
внезапно се събуди!

19.
Затвор и дом на птица съм.
Каква е разликата между клетката
и земното притегляне тя пита!

20.
Пеперудата ще съди вятъра –
с ръководството по полети
Избягал е!

21.
Потъвам във нощта, но зная,
че изгревът ще ме изхвърлина брега,
където всички живи са удавници!

 

 

Антоанета Ценева-Джи е родена на 12.09.1957 в гр. Перник. Завършва журналистика в СУ "Св. Кл. Охридски" (1982). През 1978 г. е приета за член на Съюза на писателите-студенти "Димчо Дебелянов". В периода 1979-1982 г. работи като репортер и международен кореспондент на в. "Антени", а от 1985 до 1991 г. е делегиран кореспондент на в. "Поглед" и международен кореспондент на в. "О, Писменах" в Париж, където специализира "Френски език и цивилизация" в Международния институт за чужденци. Автор е на стихосбирките: "Танц в музея" (1992), "Сикис" (1994), "Нава" (1994) и на пиесите за театър: "Чай за Ърнест" (1989), "Белите лалета на "Лила" (1990), "С изключиние на Коледа" (1991). Съосновател е на списание "Нава" и "Клуб-галерия "Нава", заедно с поета Иван Методиев. Член е на Съюза на независимите български писатели, на Международната федерация на журналистите (ФИЖ), Брюксел, на Съюза на българските артисти (секция драматургия). През 1992 г. е избрана за член на международното жури на Международната литературна академия на ЮНЕСКО. От 1993 до 1995 г. работи като репортер и редактор в "Ефир 2" и международния ТВ обмен на БНТ - предавания за чужбина. В периода 1991-2002 г. работи като редактор в издателствата "Сетива" и "Христо Фотев". Превежда от френски, руски, сръбски. Нейни произведения са публикувани в списанията: "София", "Летописи", "Пламък", "Мост", вестниците "Литературен фронт", "Литературен вестник". До 2000 г. е чест гост в предаванията на "Българско национално радио", БНТ, радио "7 дни". Превеждана е на френски и италиански език. Самостоятелни рецитали - Париж (1990), София (1992, 1994, 2002).