На 3 октомври 2006 г. в къщата-музей ‛Иван Вазов“ се състоя премиера на две книги на Иван Методиев. Привидно те са твърде различни. Едната е второ издание на изчерпания преди години, „скандален“ сборник ‛Гъзове и облаци“, а другата е първо издание на непубликуван досега философско-научно-поетичен текст ‛За образите и световете“ (фрагменти от него излязоха във в. ‛Литературен вестник“, а цялостен вариант за първи път бе публикуван в сп. ‛Философски алтернативи“, 1 и 2 бр., 2006).

Издаването на двете книги е истинско литературно събитие. С тях ИК ‛Стигмати“ отбелязва 60-годишния юбилей на поета. Разбира се, радостта от срещата с творчеството на Иван Методиев не зависи от никакви юбилеи и чествания. Всеки досег с поезията му е същински празник, празник на онова светло и творческо начало в нас, което по убеждението на самия Иван Методиев представлява истинската ни същност. Затова в произведенията си той се стреми да пробуди именно това наше, понякога обезверено, друг път сякаш изчезнало, изконно същество, което да си припомни, че в най-висшия си смисъл животът е непрестанен изблик на творчество. Това пробуждане може да бъде като безплътно докосване:

Аз само тишината в теб докосвам –
да проехти

(Време и нищо).

А може да има и силата на взривен механизъм за първично прочистване, целящ да осигури онези няколко мига тишина след взрива, в която да прозвучи истинската нава (Гъзове и облаци).

Каквато и форма да приеме пробуждането, целта му е една: да ни помогне да бъдем самите себе си, а това ще рече спонтанно творчески. И няма значение по какъв точно начин ще изразяваме истинската си природа: в общопризната творческа дейност или в ежедневни действия, където вместо скуката на рутината да ни изпълва радостния трепет от вечно новия досег със съкровеното. За Иван Методиев конкретните изразни средства на истински поетичното са от второстепенно значение. То може да принадлежи на всички изкуства, на философията и на науката, а може да се постигне чрез посаждане на дърво или чрез погалване на дете. И колкото по-непреднамерен е избликът на творческата ни същност, колкото по-разнородни форми приема, толкова по-цялостно самата вселена ще се осъществява чрез него.

Тази спонтанност и многостранност на поетичния изблик се разкрива в многоликото творчество и съществуване на поета. За Иван Методиев статичното и неизменното е мъртво или изкуствено. Вселената по същността си е ритмична и флуидна, като вдишване и издишване, като поток, където всичко непрестанно се мени и определя в съотносителност с другото. Смисълът на отделното се определя в контекста на цялото, но и най-дребното изменение на отделното променя съществено смисъла на цялото. Затова подредбата и синхроничния рисунък на мига са от съществено значение.

Ето защо, съвместното издаване на две толкова разнородни книги, което дължим на проникновения творчески усет на издателката – поетесата Малина Томова, постига една от основните цели на самия Иван Методиев, закодирани в цялото му творчество: пробудата, като достигане на онова между, на онова надхвърлящо всички противоположности И, което представя реалността не като съчлененост от отделности, а като жива, динамична, отвъдлогична цялост, която може да се схване само в мигновеността на поетичното озарение.

И двете книги нямат аналог в българската (а дали само в българската?) литература. И от двете струи яснотата на пробуденото съзнание, което с различни прийоми ни отвежда в самата сърцевина на Реалността.

Гъзове и облаци е провокативно произведение, в което с вещината на дзен майстор авторът ту въздига читателя към селенията на медитативната съзерцателност, ту го сгромолясва към дъното на циничната действителност, за да го разтърси из основи, да го трогне и възмути и да му позволи да направи скокът в новото състояние. Това е книга, построена изцяло върху принципа за пробудата като надхвърляне на ограниченията на обикновената логика. Много лесно е да се плъзнем по плоскостта на едностранчивото тълкуване, по крайностите или само на бялото, или само на черното, привлечени от изящността на възвишеното или от пикантността на вулгарното. Именно от тази рутина се стреми да ни отскубне Иван Методиев. С хумор и ирония той разбива всичките ни предварителни нагласи и очаквания, играе си със стереотипите и ограниченията на мисленето ни и ни запокитва в истинските измерения на голата и смайваща реалност.

Съвсем друг е пътят към нея в „За образите и световете“. И тази книга е напълно новаторска. Жанрът й не се вмества в никакви предварителни концепции, с които е свикнало да борави нашето отграничаващо и ограничаващо мислене. Поезия и философия, наука и духовност, древна мъдрост и съвременни открития, мит и логос, всичко това е споено в ново, омагьосващо единство. Ясна научна логика, разтърсващи поетични откровения, съчетани в цялостност и системност, изящна и на места загадъчна като съвършената формула на естеството. Разголване на битието до неговата най-основна, най-дълбока и изконно поетична същност. Силна и сугестивна цялост, закодирала в себе си като в древна индийска сутра принципите на едно цялостно поетично учение. Текст, носещ заряда на духовното прозрение и напомнящ ни, че и днес поетът може да бъде Вестител, глас, с който Битието изговаря себе си.

Източник: http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/12191

Антоанета Николова е родена на 26 юни 1961 г. в София. Завършва философия в СУ "Климент Охридски". Защитава дисертация на тема "Екология и религия", в която разглежда разбирането за природата в източните и западните култури. Преподава Източна философия в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград. Автор е на стихосбирките: "Втечнена светлина" (1994), "Приказки за същества без име" (1998), "Зелено/Огледало" (2003), "Високи бели птици на брега" (2007) и "Дишане" (2008), както и на монографията "Езикът на Пустотата" (2003), посветена на източната интуиция за Пустотата и нейната древна и съвременна интерпретация в поезията. Съпреводач, заедно със София Катърова, на първата, издадена на български, антология с китайска пейзажна лирика "Поезия на планините и водите" (2003). Член на Сдружение на български писатели, Български хайку клуб, Хайку клуб "София" и Световната хайку асоциация.