Иван според мен беше българският поет, който в най-голяма степен изпълваше мита за поет тук, у нас – като поведение, като позиция, като неприспособимост. Това, което ще остане и тепърва ще бъде прочетено истински, е, че с книгите, които написа Иван Методиев, той успя да разшири полето на поезията до пространства, които тогава не влизаха в литературния канон у нас. Той вкара много силно Изтока и източното в писането си, вкара физиката, науката и знанието изобщо и всичко това, без да накърнява ни най-малко поетическото.

Източник: http://www.segabg.com/article.php?issueid=940§ionid=5&id=00001

Георги Господинов е роден през 1968 г. Автор е на няколко стихосбирки, събрани сега в антологичната му книга „Балади и разпади” (2007).
Романът му „Естествен роман” (шест издания на български език) досега е публикуван на десет чужди езика, сред които английски, немски, френски, датски, италиански, чешки… Получава отзиви в „Ню Йоркър”, „Ню Йорк Таймс”, „Гардиън”, „Таймс”…
Сборникът с разкази „И други истории” също е публикуван на основните европейски езици, включително и немски.
Георги Господинов е автор е на пиесата „D.J.”, поставена на немски през 2007 в Грац, Австрия.
Съставител е на сборника „Аз живях социализма. 171 лични истории” (2006), и съавтор на „Инвентарна книга на социализма” (2006), две от най-продаваните и дебатирани книги в България.
Редактор в „Литературен вестник”, седмичен колумнист във в. „Дневник”, доктор по нова българска литература.