Отиде си преждевременно – като повечето от големите творци на националната литература – един от най-значимите съвременни поети. Иван Методиев бе творец на метафизически пейзажи и трагично усещане за живота. С оголените си до болка сетива като чувствителен сеизмограф той изразяваше историческата нищета и мизерния бит на българския живот от позициите на високи естетически идеали. Беше истински поет, озарен от красота и страдание. Сбогом, приятелю, поезията ти тепърва ще живее! Ти не бе от онези, които изяждат безсмъртието си приживе.

Източник: http://www.segabg.com/article.php?issueid=940§ionid=5&id=00001

Светлозар Игов е роден на 30.01.1945 г. в с. Радуил, Софийско. Завършва славянска филология в СУ "Св. Кл. Охридски" (1966). Специализира славянски литертури в Белград и Загреб (1967-1968). Преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски" (1967-1969) и в ПУ "П. Хилендарски" (от 1985). Редактор във в. "Литературен форум" (1969-1970), сп. "Съвременник" (1972-1977), гл. ред. на сп. "Език и литература". Работи в Института по изкуствознание при БАН (1976-1978) и в Института по литература при БАН (от 1978). Защитава докторска дисертация на тема "Иво Андрич - творческо развитие и художествена структура" (1978). Започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на: история и критика на българската литература, поетика на романа, общо и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Преводач. Автор на антологии.