Последната му книга се казва „Повече тишина” - потресаващи стихове за буквалната мизерия на хората. Той ми казваше: „Не бързай, запази я тази книга, има по-важни неща.” Това са стихове с чувствителността на Вутимски и с яростта на Фурнаджиев. Такова смесване на физическата майка и родината в днешната поезия няма. Изключително чувствителен. Всички губим от смъртта му. Независимо от залитанията му, човешки и приятелски, нашата поезия губи един изключителен талант. Но в България е така – кой оцени Георги Рупчев, кой оцени Добромир Тонев, Николай Искъров, Веселин Сариев?...

Румен Леонидов е роден на 17.05.1953 г. в София. Завършил е българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Работил е като редактор в много литературни издания, сред които: "Факел", "Български месечник", самиздатското "Глас", "Литературен вестник" и др. Автор е на 8 стихосбирки: "Предупреждение" (1977), "И огънят си спомни за искрата" (1982), "Голям и малък" (1990), "Неточните размери на живота" (1995), "Сънят на продавача" (1997), "Край на митологията" (1997), "Класически парчета" (2000). В чужбина има публикувани два сборника - "Камък в блатото" (1998, Скопие) и "Край на митологията" (2007, Варшава). Носител е на много отличия за поезия, сред които: "Сребърен плакет" за книгата "Голям и малък" (1995, Рим), първа награда от "Мелнишки вечери на поезията" (2008) и др. Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Македония, Полша, Словения. Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.