Отдавна пиша Истината за това. Ще ви ги разказвам един по един. Гениите на Българската поезия!

1. Иван Методиев - убит или самоубил се 
2. Вапцаров – убит
3. Петя Дубарова – самоубила се
4. Яворов – самоубил се
5. Ботев – убит
6. Гео Милев - убит.
7. Пеньо Пенев - самоубил се.
8.  Никола Ракитин - самоубил се
9.  Веселин Андреев - самоубил се
10. Людмила Исаева - самоубила се
11. Иван Бурин - самоубил си
12. Димчо Дебелянов - убит
13. Димитър Бояджиев - самоубил се
14. , 15... 
... и още други...

Иван Методиев Маринов е роден на 13.09.1946 г. в София. Завършва химия в СУ „Св. Кл. Охридски” през 1970 г. Работи в Института по почвознание (1973-1982), в изд. „Български художник” (1982-1983). През 1983-1991 г. е редактор в отдел „Поезия” на сп. „Септември”. Публикува стихове от 1973 г. Издател, редактор и идеолог на сп. „Нава” (от 1990), издание, свързано с търсения в областта на кратките поетически форми. Автор на стихосбирките „Прости сетива” (1980), „Пейзажи на душата” (1983), „Космогония” (1987), „Брод” (1989), „Структури” (1989), „Майка на вселената” (1990), „Време и нищо” (2001), „Повече тишина” (2003). Поезията му е опит за разкриване на философските и екзистенциални проблеми, пред които е изправен съвременният човек. Умира през 2003 г.

В предговора на Антологията „Избрано” на Иван Методиев, Светозар Игов пише:

„Иван Методиев съвсем не бе непрактичен интелектуалец, напротив, той имаше и солидна практическа професия и делови нюх, но остана верен на творческото си призвание, опитвайки се да поддържа художествена галерия. Която пропадна не защото мутрите престанаха да се интересуват от изкуство, а защото - след като окрадоха националното богатство – лидерите на живковската мафия се заеха да разчистват пътя на своите галеници и техните приятелски кръгове.

През този период под перото на Иван Методиев се появиха още пет книги – от “Майка на вселената” (1990) до “Време и нищо” (2001), в които гласът на страданието и болката на българското общество се превърна в лирически поплак, художествено репрезентативен като нов момент в развоя на българското слово, което винаги е било “етически смисъл на историята” (Т. С. Елиът).

И неизбежното дойде – през юли 2003-та поетът напуска дома си, казвайки, че тръгва към Пирин. След седмица тленните му останки са намерени край Банско. Смърт при “неизяснени обстоятелства”? Напротив, обстоятелствата са прекалено ясни, замъгляват ги онези, които не желаят да се види очевидното, което поетът пределно ясно е казал в заветната си творба: “Дай ми” – бягството му от “голямото тържище”. Защото истинската поезия представя “ценни книжа”, които не се котират на тържището на живота, ако припомня думите на един стар поет.”

Един ручей,
две жадни врани,
три четвърти от ветрец.
Седемнадесет мушици край върбата
си играят на дъждец.

...............

Литературният критик Юлиан Жилиев смята, че　би трябвало Иван Методиев, да се изучава задължително от философските факултети.　

По неговите думи според Иван Методиев поетичният принцип е заложен в живота, без него е невъзможно самото човешко битие.

„Всички въпроси за съществуването са по принадлежност поетични, а всички възможни отговори – по необходимост поетични.”

Източник: http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/25/1-bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se-ivan-metodiev.73594