ДРУГИТЕ ЗА НЕГО |
На Иван Методиев
Котаракът кръстосва квартала.
Учи се да лови мишки. И гълъби.
Не съжалява, че понякога отлитат.
Някои котки го обичат.
Други не го забелязват.
Същото е и с хората.
Котаракът има господар,
на когото е господар.
И котарак едновременно.
Мяука, ако има какво
да каже. И ако няма, мяука.
Тогава извива с чувство опашка.
Котаракът не е истински котарак.
Очаква се скоро да стане.
Нужни са му няколко месеца.
Но се опита да пресече улицата.
И да се върне. Пред автомобил,
който се движеше бързо.
Толкова за котарака. Опитал се
да живее между страха и куража.
Вече говорим за друго.
1998 г.
Стихотворението е
от стихосбирката
на Палми Ранчев
"Хотелска стая", 1998 год.