ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
РАЗГОВОР

Палми Ранчев


                     На Иван Методиев 
 

Котаракът кръстосва квартала. 
Учи се да лови мишки. И гълъби. 
Не съжалява, че понякога отлитат. 
Някои котки го обичат. 
Други не го забелязват. 
Същото е и с хората. 
Котаракът има господар, 

на когото е господар. 
И котарак едновременно. 
Мяука, ако има какво
да каже. И ако няма, мяука.
Тогава извива с чувство опашка.
Котаракът не е истински котарак.
Очаква се скоро да стане.

Нужни са му няколко месеца.
Но се опита да пресече улицата.
И да се върне. Пред автомобил,
който се движеше бързо.
Толкова за котарака. Опитал се
да живее между страха и куража.
Вече говорим за друго. 

 

1998 г.
 

_____________________
Палми Ранчев споделя:
Написах стихотворението за котарака на Иван. Много често беше в ръцете му когато говореше. Така си го спомням и сега: Иван разказва някаква история, усмихва се насмешливо, с едната ръка гали котарака, с другата го придържа към гърдите си. 
За известно време беше част от обкръжението му. Беше нежно общуване. С много мили думи, обещания, мъркане...

2022 год.