ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
До Иван Методиев

Люба Александрова

До Иван Методиев (1943-2003)
 
Чест е за мене
че те познавам.
И за щуреца е чест.
Сядаш
край тебе мълком присядат
шипка река и врабец.
 
Капката стига
да изкопае
място за нежния вир.
Рибата мъдра те разпознава.
Пясък
под пясъка– мир.
 
Чест е за мене.
С хълма вървиме
пак по обратния път.
Двама вървиме,
а пък на трима
сенки скъсява денят.
 
***

И пак до теб, Иване
 
Не е далеко
тук си
наблизо.
Куче рекичка и мост.
Имам доверие
ти си им близък.
Даже не си им гост.
 
Ти си в дома си.
Просто си влезе.
Беше за малко навън.
Колкото малко да поогледаш
колкото тягостен сън.