Иван Методиев беше по-значимо явление в поезията ни, отколкото се струва на хора, имащи повърхностен поглед върху нея. Той вярваше, че тя притежава собствена градивна сила, че действително е по-важна от науките, политиката, религията. Тези му убеждения звучаха наивно за повечето хора, но намираха добри адепти сред автори, прохождащи в своето призвание, зареждаха ги с вяра. Иван Методиев беше, макар че не ми се обръща езикът за това „беше”, отговорен пред словото и един от последните ни истински добри редактори. Животът му често беше живот на анахорет, с което самият той отстояваше правото на поета за паралелно и неподвластно на догматичните норми битие. Смъртта му е внезапна и тъжна, но вярвам – не случайно между простите неща, които обичаше – води, камъни, треви и насекоми. По този начин и тя стана част от стихотворението на живота му, едновременно трагично и пълно с несекващо изумление пред света.

Източник: http://www.segabg.com/article.php?issueid=940§ionid=5&id=00001

Бойко Ламбовски е роден в София през 1960 г. Завършил е френска гимназия в родния си град и литература в Москва.
Лауреат е на много награди за поезия, между които: „Владимир Башев” – за дебютна книга, „Гео Милев” – за принос в съвременното изкуство, „Дървената роза” – за книгата му „Ален декаданс” и др. Книгата му „Тежка картечница преди сън” е номинирана от България за Международната награда „Балканика” 2003.
Негови стихове са превеждани на сръбски, немски, английски, руски, чешки, полски, италиански и др. езици.
Пише още публицистика и есеистика, превежда от френски и руски.