ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
ГАЛЕРИЯ НАВА

Живка Симова

В памет на Иван Методиев
 
Облаци изсипват 
стихове и електрична
водка.
 
Небесните каляски скърцат,
а долу пият
свободата.
 
Камбаните целуват вятъра
в копнеж по
тишина.
 
Крайпътен спомен, стон и ириси
от Нава до
Добринище.


***
Иван Методиев
 
Той си отиде от този свят на 10 юли 2003 г. Неговите текстове възпитаваха у читателя четенето на поезия. Уж обикновени, ала не съвсем. Убежище за мисълта, асоциацията,въображението – бездомни като неговите врабчета, енигматични като пътя от „Прости сетива” до „Повече тишина”… 
 
Намери я. Край Добринище. Внезапно връхлитане, личен избор или с чужда помощ? Поколенията трябва да знаят. Макар че има и още нещо – може би далеч по-важно. Намериха го за себе си и доста българи, които не го познаваха като поет. Не е ли това най-абсурдното лице на смъртта?

 
Източник:  
https://liternet.bg/publish8/zhsimova/galeria.htm
http://www.public-republic.com/magazine/2012/07/94096.php
 
 
 
Живка Симова е родена в София. Завършва българска филология. Основните й интереси са в областта на журналистиката, поезията, литературната критика и история, културата и образованието. Работила е като редактор във в. "АБВ" и в. "Век 21". Автор е на повече от 300 публикации в литературната периодика, на поетични предавания в програма "Хр. Ботев" (1991, 1993) и др. Основател и гл. редактор на младежките издания "Катапулт", получило Грамота на УНИЦЕФ, и сп. "Ято". Член е на СБЖ. Авторка е на литературно-историческото изследване "Обичана и отричана. Книга за Евгения Марс" (1998; 2004). През 2000 г. бе отпечатана дебютната й лирическа книга "Приют за мълчания". Подготвя свободна докторантура в Института за литература към БАН.