Дъх на време и нищо

Татяна Явашева

Познавам Иван Методиев по написаното от него. Познавам – не, опознавам го чрез неговите думи, които съжителстват в добре подредения свят на неговата поезия и философия. Думите, преминали през невидимото тяло на неговата мисъл, придобиват нов смисъл. Те говорят езика на тишината. Звънтят. Умеят да галят или да режат, да будят, яростта да разпалват или да приспиват. Те отвеждат  в други светове. Самите те са друг свят и друго време, друга вселена. Обичам поетичната вселена на Иван Методиев. Вълнуващо е това безкрайно пътуване между неговите думи и с думите, опитомени от него, пътешествие на духа сред образи и светове, създадени от него. Той дълго е работил с всяка дума и е разгадавал нейните тайни смисли и нейните любовни желания по магически начин да се свърже с други думи, с които да е в пълен сговор. Труд, много труд е влагал този ваятел на словото. И много мисъл.

И преди да продължим това пътуване, нека да чуем поета:

Не ще проникне никой в същината. 
Ако в душата си не се е взрял...

Взрях се в кратката биография на Иван Методиев. Роден на 13 септември 1946 г. в София. Фатализъм и поетизъм ме лъхна от тази дата. Завършва химия в СУ "Св. Климент Охридски" през 1970 г.  Да, той е поетът, който изследва „химията“ на думите и става алхимик на словото в търсене на „философския камък“. Работи в Института по почвознание (1973-1982). Затова и думите при него никнат, порастват и все по-дълбок корен пускат, дори и когато той вече не ги полива. Работи и в издателство "Български художник" (1982-1983). Наистина, той умее да рисува изящни пейзажи с голямата словесна четка и с багрите от думи. През 1983-1991 г. е редактор в отдел "Поезия" на сп. "Септември" (после "Летописи") – поезия, септември, сега времето пише неговите летописи... Издател, редактор и идеолог на сп. "Нава" от 1990 г.  -издание, свързано с търсения в областта на кратките поетични форми.Това е учение и сакрално умение да се овладее магията на словото. Син е на учителя писател Методи Маринов. И самият той е Учител по изящна словесност и писател. О, какъв писател и поет е той (Откакто прочетох неговата критична статия „Ерудитска поезия“, всяко „О!“ ме връща именно в неговата препратка към „О, миг поспри!“ във „Фауст“ на Гьоте)… Художник и естет. Ето какви картини Иван Методиев е нарисувал само със заглавията на книгите си: Прости сетива, 1980; Пейзажи на душата, 1983;  Космогонии, 1987; Брод, 1989;  Структури, 1989;  Майка на вселената, 1990;  Гъзове и облаци, 1994;  Книга на прашинките, 1995;  Песни за сираци и сирачета, 1996;  Време и нищо, 2001;  Повече тишина, 2003…
Творбите му са преведени на над 20 езика.
А на какъв език говорят боговете? 

Поезията му оживява, когато сe чете. Тя е безбрежен океан, в който вече не е важна целта на пътуването, а пътят. И всичко, което ще докосваме и което ще ни докосва в този път, безкраен път през „време и нищо“, може да започне така:

Ти, който търсиш своя път,
до тази шипка приседни –
тук пътят сам ще те намери!

 И още казва този философ по дух и търсения:

Това, което търсиш, е пред очите ти. Накъдето и да тръгнеш, ще вървиш подир собствения си дъх.

Иван Методиев е създател на стила НАВА. В началото на 90-те години на миналия век –  време на старателно многословие по негови думи – той предлага краткостта и дълбочината като спасение. Защото най-важните решения в живота изискват краткост и бързина. Какво всъщност е нава, нека да видим обясненията на самия създател: «Страх и ужас са будили старославянските нави (навь, наве, навйе, навки) – зли духове на умрели, изобразявани като птици. Страх – Ужас – Просветление. Както се прераждат дните, така се прераждат и думите, пречистени от хилядолетната тишина.» Иван Методиев не слага НАВА в рамки, а уверява, че се постига с едно вдишване и издишване. Постига се така, както детето счупва чашата – без да иска.  И казва още:

Когато мъглата докосне едно стръкче трева, то се превръща в нава. 

Сега този изящен стил чака своите нови последователи, след като предишните без своя водач загубиха път и брод.. 

Поезията на Иван Методиев има висока цена, платена от него, и той отиде да търси своята «плата». И докато ние тук днес се опитваме да рисуваме несръчни „пейзажи“ за него, сигурно Иван Методиев ще е снизходителен към нашите опити. А може би гневен за нашето неразбиране и непознаване, за нашето неумение… Навярно може и да ни прости, както на малката си дъщеря Ния, изцапала рокличката си с шоколад, докато той говори за поезия.

Но кой може да изпие този океан от пре-солена философия? В състояние ли сме да обясним необяснимия Иван Методиев, имаме ли тези "Прости сетива", с които да съзерцаваме неговите "Пейзажи на душата", да проникнем в неговите философски "Структури", да намерим "Брод" в неговото отминало и неотминаващо "Време и нищо"... Или като "Книга на прашинките", която отвежда в друго измерение на чувства и мисли, всеки неумел опит да се проникне в този друг свят ще бъде раз-прашен. Или само една капчица от неговото слово ще ни поведе към диханието на  същината...

Един бърз прочит на Иван Методиев е невъзможен. Със закърнели сетива не ще проумеем набързо онова, на което той е посветил цял един живот, целият свой живот от 13 септември 1946 г. до 10 юли 2003 г. И след това… Искаме ли да станем герои от притчата за слепците и слона, които може да уловят хобота или крака на слона, но не и да стигнат до  ухото на Иван Методиев, което разтваря тишината и разчита мълчанието...

Ето  друг ориентир, даден от поета, който може да ни служи в пътя към него:

Изпълни ме със смисъла на твоето съществуване, та да повярвам, че съществувам и самият аз! – каза Нàви.

Чрез словото на Иван Методиев може да усетим и своето собствено съществуване. Усещаш ли го?...

Харесват ми световете на Иван Методиев, обичам да влизам в „поетично образната действителност“, която той ни завеща. И вместо да опитваме да я раз-кодираме, просто понякога да прескачаме в нея. С оголени до възможна "простост" сетива. Така може би ще се разтворим във "време и нищо", ще усетим как:

Син е дъждът

как

сладко тревата горчи.

Иван Методиев ни заръчва: 

Не докосвай пространствата между думите,
за да има къде
да се движат звездите! 

В пространството между думите сега се движи и Иван Методиев. Той е някъде между думите, но и в самите думи, които ни остави. Виждаш ли го? Виждам го…

август, 2017 г.

Татяна Явашева е поет и журналист. Има издадени две стихосбирки - „По ръба на чадъра” и „Смеха на огледалото”. Носител е на две награди за поезия - от ежегодния конкурс за млади автори на издателство „Христо Г. Данов” (1996) и от литературния конкурс „Южна пролет” (1998). Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като журналист и е редактор в сп. „Икономика”. Тя е първият главен редактор на вестника на българските общини KMETA.bg, била е отговорен редактор в сп. ТЕМА, специален кореспондент на сп. BusinessWeek, работила е на различни позиции във в. ПАРИ. Член е на Клуба на поетите журналисти от Поетично ателие „Владимир Башев”, както и на Съюза на българските журналисти.