Кратки форми
в-к Пулс
февруари 1989 г.
С благодарности към Венелин Илиев за предоставената изрезка от вестник от личния му дневник.
КРАТКИ ФОРМИ
1.
Чуйте го този кос - твърди,
че вселената има
оранжева човка!
2.
Сред брезите - мокър гарван,
огледало
на луната.
3.
Седемнадесет мушици
край върбата
си играят на дъждец.
4.
Врана над тръстиките кръжи,
примамена
от блясъка на капка.
5.
Птица да въздъхне,
всичко се променя.
Есен.
6.
Две неща са лесни -
да подплашиш птица,
да отминеш просяк.
7.
Жабче подскача
в хладната утрин
подир дъха си.
8.
Откъде си, премръзнала птицо,
че ме гледаш
с очите на мама?
9.
Мокро жребче се притиска
до хълбока
на мъглата.
10.
Старец е ястребът,
тежко се взира в дъжда
с мътни зеници.
11.
Викът на кукувица
в непрогледна
тишина.
12.
Учителю,
как да позная душата?
С душата си.
13.
Един щурец се препъва
в капките
на дъждеца!
14.
Аз съм само тишина, в която
същността
сама се произнася.
15.
Цветче, простенващо
под тежестта
на светлината.
16.
Приятно е
да бъдеш много млад
и за смъртта да побърбориш.
17.
Внимавай, щурче,
престарял е баща ми,
ще го препънеш!
ще го препънеш!
18.
Вселената спокойно се побира
в коя да е
от своите прашинки.
19.
Щом паячето
свойта нишка изпреде,
не питай кой съм.
20.
Храст крайпътен, който ми прошепна -
ако сам на себе си говориш,
не говориш с недостоен спътник.
21.
Повдига се на пръсти косът.
надниква
през листата.