ПУБЛИКАЦИИ |
Тази книга е за Андрей Михайлов
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Тече реката – тъй тече всемира.
И няма утре, няма по-преди.
Следи от риби в птичите следи.
А кой към теб от дъното се взира?
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
А от върха на гниещата плът,
заболо нос в звездите, жабче срича...
Тече далече някъде брегът,
тече брегът, тече, съвсем изтича.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Просветва прилеп – мост над двата свята.
Кръжи, кръжи, кръжи и някой ден
ще кацне на носа си и съвсем
ще се заобли до квадрат луната.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Река, разкрий ми тъмната си сила!
–Отпий! – втова е всяка свобода.
Отпиеш ли – оставил си следа.
Отпил ли си – иаз от теб съм пила.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
По хлъзгавия бряг слепец върви.
Поспира. Към водата се привежда,
прокарва пръсти – сякаш се оглежда
сред сенките на юлските треви.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Уж риба изпод сенките наднича,
а всъщност спи с отворени очи.
Отваря си устата, а мълчи.
Мълчи, а сякаш нещо ти предрича.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Мъгла. И чуваш – циганин в мъглата
откраднатата кравица гълчи:
Бе хоре сме бе, сестро, не мучи!
Не ти е мила, сестро, свободата!
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Вълна подир вълните.Тлен след тлен.
Бог няма разум – просто сътворява.
Надниква Бог през мен – иотминава.
През нищото надниква – вижда мен.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Почти септември. Първите ята
долавятвече знака на звездите...
Привеждат се към пътника върбите
да му прошепнат малко пустота.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
И виждаш – край вира старик стои.
Почесва се. Попръдва под върбите.
А после камък хвърля сред вълните
и кръг след кръг след кръг на глас брои.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Вместо луната охлюв е изгрял.
Опипва с рог небесната пихтия.
Отдавна отговора съм узнал,
Ала дали въпроса ще открия?
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Предздрачът прави птицата безкрайна...
Напразно се стаяваш ти, небе!
Че тайната е в туй, което бе.
А в бъдещето нищо не е тайна.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Скалистосиви остри брегове.
Звезди. Щурци примигват към звездите.
И вик на камък, търсещ път в тревите
към дъното, което го зове.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Предпролет. Полудъжд. Полу се чува
как вълк гадае новите съдби.
Я виж, с хриле мъртвецът се сдоби!
Размърдва перки – скоро ще отплува.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
А куцият пастир, на колене,
се взира през мъглата от мушици
в три бели врани – селските вдовици,
набъбващи над черното пране.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Върби. Край тях – огнище запустяло,
с рояк комари – сякаш че дими.
Те търсят кръв за бъдещите дни –
да я прелеят в новото си тяло.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Глиган и вълк, сърна и смок, и плъх
при залез тук поспират да отпият –
та пак да ръфат, хрупат, късат, вият
и сладко-сладко да поемат дъх.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Ти, скитнико, ти, роб на ветровете,
отпий – не се обръщай след това!
На нищото да даваш сетива –
с това са те дарили боговете.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
(Доброто
е осмисленото зло.)
(Свободният
е роб на всяко име.)
(Случайното
случайно ще отмине.)
(Което е било,
не е било.)
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Прозрях, небе, живота ти сиротен.
Самотният самотен е роден.
Жадува Бог да бъде споделен,
твори – и става още по-самотен.
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Той пълни със мехури тишината.
Той пълни със мехури тишината.
С мехури тишината...
Тишината...
Следговор
Едни ще кажат, че това са 22 варианта на едно и съ що стихотворение. Други ще кажат, че това са 22 различни стихотворения. Трети ще кажат, че това са 22-те части на една циклична поема. Всички са прави.