Иван Методиев

Какво чувам, братя во Христе, Аллах да умножи дните ви? Че българите не били кентаври, а селяни. Ерго, че за разлика от хайку, нава не ставала за медитация. Ерго, че най-кратките поетични форми били случайно явление на Кръстопътя. За тях нямало място в туземната селска култура, тъй като заемали не тези празнини, които трябва. Нещо като объркване на дупките, ако не книжовно, то от сърце.

– Известно ли ти е, че се е появил декрет по този въпрос? – запита учителят наш Хирон, да се слави името му. – И известно ли ти е, че като ректор на този Университет, аз съм първият, който трябва да доложи колко лош селянин си ти? Прочее, не ми губи времето, защото днес съм много зает да те пронизвам с поглед. Грабвай метлата, тъй като, ако не ме лъже паметта, вече си разсилен.

1.
Вие помните, деца мои, незабравимия бр. 13,92 на „Литературен вестник” – вестник за литература – където с покорно възхищение публикувах част от своите лекции във въпросния Университет.
(Четете и разпространявайте бр. 13,92 на „Литературен вестник” – вестник за литература.
Та лесно ще разберете защо се разтреперих, казвайки ту отвреме-навреме, ту едва-едва:

2.
– Милост, ваше сиятелство и учителю наш Хирон, да се слави името му! Веднага отивам за метлата, но най-покорно ви моля да ми оставите онова „проф. д-р”, сиреч титлата! Понеже, докато бях кентавър, макар и от най-низшите, от тези, дето са на границата с динозаврите, не ме интересуваха нито пари, нито почести, нито титли! Но сега, откакто излезе декретът, че всички сме селяни, за нищо на света не мога да се разделя с това „проф. д-р”! Че къде, ваше сиятелство и учителю наш Хирон, да се слави името му, сте виждали по тези земи селянин без титла! И защо да съм лош селянин, аз, дето екам още от яйцето! Истина, истина ви казвам, откакто излезе декретът, селянинът в мен се пробуди с широко отворени очи! Като заваля, та цяла неделя, учителю наш Хирон, да се слави името му! На, сякаш вчера беше, седмият ми прадядо по бащина линия имаше две гъски. Питай и Питагор, ако не вярваш, оня слабичкия от трети курс, той тогава се казваше Пир – делоски рибар. Ами че пра-прамащехата ми Йо за известно време беше дори повече от селянка, защо да ми отнемате титлата!
Направо си беше крава, да ме прости Бикът!

3.
– Ето, падам на колене пред теб, пропивайки се от мъка.
Целият съм с чаша в ръка.
Изтегнат по гръб на дъното на своята чаша.
Отпивайки напосоки от своята чаша в този печален ден.
Тук-таме отпивайки в неделята, а тук-таме – само отпивайки.
В този не само печален, но и неделен ден.
И всичко това от мъка по двете гъски на седмия прадядо, какво ли правят сега горките животинки?
На мен да ми вземат титлата, дето като видя крава, веднага се хвърлям на врата й, да ме прости Бикът!

4.
А колкото до това каква е връзката между нава и хайку, такива въпроси се решават с всенародно допитване.
Кой е този, който ще се осмели да обори цифрите на Би-би-ес-ес Галъп Интернешънъл ?
Или не се вижда черно на бяло, респ. ин-ян, в смисъл на това „Блек енд Уайт”, в което злата съдба се мъчи да удави мен, вместо мъката ми? Или не се вижда какво е отвърнал народът на въпроса „ИМА ЛИ НАВА?”

41% има нава

29% нема нава

30% ту има, ту нема

5.
На мен да ми вземат титлата, дето вижте как отговаря народът на въпроса „МЯЗА ЛИ НАВА НА ХАЙКУ?”:
   
41,9% не мяза не, ами не мяза

28,1% мяза не, ами мяза

30% в понеделник, сряда и петък мяза, във вторник, четвъртък и събота не мяза

6.
И не е ли ясно, учителю наш Хирон, да се слави името му, че е най-добре нава да се пише в неделя?

7.
Ала вижте, прочее, цифрите за социалния произход на този народ, учителю наш Хирон, да се слави името му:
КАКВИ СТЕ БРЕ?

100% сите сме селяни

100% сите сме граждани

8.
И след всичко това, не мислите ли, учителю наш Хирон, да се слави името му, че все пак тя се върти? В смисъл, че малката нава е голяма нава? Ерго, за титлата?
При което, деца мои, той бе принуден не само да отвърне, но и да каже:

9.
– Като се замисля, излиза, че е така. Но като спра да мисля, излиза, че не е така.