ПУБЛИКАЦИИ
С измамна лекота


ИВАН МЕТОДИЕВ 

1.
Сред клоните – полузвезди –
полупримигване на врана.

2.
Трънак и шипки никнат върху склона,
над тях – плашило, тиква и къпина.
А по-нагоре – камъни и глина.
И бог със седем врани за корона.

Примигва той и гледа – сред тревата,
зад тиквата едно врабче се свило...
Въздъхва бог, а старото плашило
лениво се почесва по главата.

3.
Ръждиво-сиви есенни звезди
с ухо на мокър прилеп по средата.
Селца. Сред тях – безкрайни пустоти.
И българските майки вдън селцата.

Те ту приседнат – сграбчи ги сънят,
ту скокнат – като ангели
блуждаят.
Край тях огромни котки се въртят
и майчините сънища гадаят.

4.
1991-а

Толкова много българи измряха,
че Законът за прераждането
трябва да влезне в Конституцията.

 5.
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи,
дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.

И само жаба някоя поспира,
възкачва се по гниещата плът
и царствено оглежда как текат
под нея световете на всемира.

6.
Бледа е луната –
вижда се едното крайче само
от съня на кòса.

7.
Чу ли,
плюшеното мече
каза ТАТКО на сирачето.

8.
Кръговете лунни,
смугло-мьглолунни,

бавно се разливат,
бавно се разливат,

а един майски бръмбар
кихнатакабързо,
че бавното свърши.

9.
Чрез огъня откри се бог на Мойсей,
на нас – чрез пепелта.

10.
Светът е мисъл. Всяко същество
единната идея отразява.

Тук всичко значи нещо, но какво?
Тече животът – смисъла остава.

Към смисъла ли всъщност се стремим?
Око на кос от храста засиява.

Октомври. Угарта излъчва дим.
Димът навярно всичко обяснява.

11.
Който взема, казва – бог е с мен!
Който дава, казва –
бог е в мен.

12.
3/4 луна
втечнени храсти
3/8 от прибягване на плъх

13.
Ела, ела, очакван дъжд,
сълза в окото на безкрая...

Ще бъда днес човек-трева,
на жабче ще си поиграя.

Шляп-шляп с опулени очи
и с огледалце във сърцето.

Ква!-каща точка в мисълта
на облаците по небето.