Иван Методиев

С покорно възхищение, в бр.46,87 г. на двойнодишащата риба в.”Пулс” писах за нещо, което разбира се всички винаги са знаели. А именно, че съществува принципът на естествения синтез, който разколебава тезата за Кръстопътния човек като нещо средно между Изтока и Запада. Т.е. като нещо в мисленето му, което не може да бъде схванато нито чрез традиционната ос рацио-интуиция, нито чрез посредничеството на едно или друго понятие, взето наготово от Западните или Източните поетики. Реших, че каквото има да се търси, трябва да се търси в най-кратките поетични форми. Било че натрупванията в тази област бяха вече значими, било че мисълта, където я има, е кратка, било че ако поетиката не разбере защо „мислеща тръстика” е глобално, а „мислеща чушка” – нищожно – значи няма смисъл да се говори за поетика. Прочее, в бр.14,90 г. на същата риба „Пулс” публикуваха древната идея за стилът нава, съпътствана /сърибствана?/ от най-кратките стихове на 21 автори. Мимоходом издадох и един брой на някакво списание, предъвквайки все същия принцип на естествения синтез. Който, ако може да му се вярва, означава, че човешкото мислене /рибстване?/ едва ли се развива в плоскостта /рибкостта?/ рацио - интуиция, когато светът е донякъде тримерен, а донякъде и повече. И че ако интуитивният Изток достига до кой знае какво чрез изчезване в образа, а рационалният Запад постига същото чрез анихилация в принципа, т.е. чрез формулата или философемата – пука ми дали е с думи или числа – то този Кръстопът е в състояние да бъде изчистено интуитивен и в същото време изчистено рационален. Което е доста странно, ако се вземе под внимание, че рациото и интуицията са изключващи се противоположности. Което пък, от известна гледна точка, не може да се обясни по друг начин, освен чрез допускането за трета доминанта в мисленето на Кръстопътния човек – заключена в звукознака „нава” като рибориба или нещо от този род. В смисъл на два аквариума, в първия от които – празен – рибата плува, гледайки водата във втория и дишайки с пълни сили своето гледане. Междувременно бях поканен да чета /да рибя?/ рибции /лекции?/ в един университет, колкото странен, толкова и не. И аз, с всичкия си акъл /който събрах/, ги четох като поп /попче?/ на тези шарани. И както се спомена, с покорно възхищение към всички откриватели, публикувам тук-там някои извадки от тези лекции, с най-искрени угризения, че повторих вчера това, което те казват днес, преписвайки сега онова, което ще кажат утре.

12.
Случва се вятърът да духне така, че някой облак да заприлича на риба. А можеш ли ти да духнеш така, че облакът да заприлича на риба? Лошо го правиш, момче – твоят облак заприлича на куче! И на всичкото отгоре се чудиш как така изведнъж започна да лае! Не виждаш ли враните?

13.
Сега ще ви дам най-простото упражнение, моите студенти – то е първото упражнение от уроците по естествен синтез:

Вземете стъклен балон, пълен с водород и кислород и го нагрейте до хиляда градуса. Подберете така частиците на елементите, че да синтезирате водни пари с форма на риба.

27.
Това е елементарен урок по синтез, момче – накарах те така да подбереш елементите в ретортата, че да получиш летене, а ти си замърсил кристалите му с цял рояк птици. Бъбривец!

39.
Не, този студент е невъзможен! Наказах го да напише седем пъти върху оня облак:
Крилете са окови за птиците.
а той така натиснал молива на седмия път, че три от надписите изтекли!

Бързо, врано!
Вдявай вятъра в иглата,
да закърпим облака с луната!

79.
Аз преподавам доминантния принцип на нава – принципът на естествения синтез.

Към душата щом прибавиш лапи и мустаци,
тя самичка ще превръща в опашато мъркане,
ах, но съвършенството е с половин ухо!,
бързо намерете липсващото крайче! –
невъзможно е! – защо? – защото е заето,
още вчера се превърна в кучето, което
трябва днес да го откъсне – завържете го веднага! –
вържеш ли го, мигом се превръща на ветрец! –
завържете го тогава със верига от врабци! –
за какво да го завържем? – хей за оня облак! –
но с какво да го заключим? – с катинар от врана! –
сторено е, но сега пък облакът избяга! –
бързо вдишайте тогава „б” от бягството
и издишайте река, че ожаднях! –
то чаша! – но къде сте? – в празното на чашата!,
толкова дълбоко,
толкова дълбоко
вдишахме, че целите се вдишахме
и изчезнахме съвсем.

321.
Но тези студенти съвсем са се разпуснали! Накарах ги така да духнат в слънчевия лъч, че прашинките да изпишат:
Възседнеш ли Рибата,
възседнал си и Реката.

А какво е направил оня, рошавият? Вижте как са се подредили прашинките в неговия лъч:
Възседнеш ли Бъчвата,
възседнал си и Потопа.

Я се изправи да те видят всички! Знаех си аз! Така се е напил, че не може да стои на краката си, без да се подпира на лъча!

7.
На Запад казват „Флейта”. На Изток монасите от горите на Чан/Дзен казват – „флейта без дупки”. А на Кръстопътя флейтата се прави от две тръстики. От първата се взима чистото тяло за флейтата, а от втората – дупките.

216.
Нава е в мигновението на поетичното – в първата и последната видимост на поетичното движение. Стой!, къде палавнико! Бях ти казал само да възседнеш мушицата, заключена в това късче кехлибар, а не да отлетиш с нея по средата на урока!

3013
Добре започваш, момчето ми! Можещ да вдишаш цялата река, или само отражението на реката, или заскрежения връх пред нас – важното е да издишаш две риби. Точно така!, първата риба изяжда втората и остана една риба. Близо сме до цялостта! Но какво е това? Рибата ти избяга!... Върви си, момчето ми, още не си вникнал в принципа на естествения синтез: – цялостта е цялата тук пред очите ни, цялостта цялата я няма.

Питаш какво е трябвало да се случи? Как какво! Първата риба да погълне втората, а втората – първата. Тогава нито една от рибите нямаше да ти избяга! Върви си и не ме питай КАК могат рибите да направят това. Твоята работа е да се учиш на вдишване и издишване, а не да учиш рибите как да се поглъщат!

77.
Те четат вече петнадесет години Александър Геровото „Страдание”
Болка.
Болко-о!
Болчице... –
а още продължават да се чудят какво значи това, да направиш вдишване и издишване едновременно.

То е нещо като това, пиейки в една кръчма, да поръчваш в друга, а да плащаш в трета.

А, това ли? – казват те. – Е  да, да...

1.
Видях Геров, деца. Целият е в света, целият е отвъд него. Достатъчно е да се види как пие кафе, за да се напише поетиката.