Нава и вулгарността като първо освобождение

ЕРОТИКАТА ДНЕСКА Е В МАШИНИТЕ

Поезията нава сякаш най-добре съвпада с динамиката на времето. Хората са напрегнати, подлудени – нямат търпение да четат дебели книги, нито пък имат парида си ги купяг. Това, което могаг да иземат от изкуството, те искат да го получат с един поглед. Нава постига целта с един звук, един образ, едно дейс­твие, едно вдишване и издишване. Какво значи да се постигне нава? Да направиш и вдишване, и издишване едновременно. Но поради самата си краткост, нава- поезията изисква огромни пространства от вътрешна тишина, за да реализира енергията си. Нужно е едно предварително отърсване на съзнанието от непосилните напластявания на ежедневието. Вулгарността е добър способ за това. С една псувня българинът смъква от плещите си векове. Той не е така добродушно-ироничен в псувните, какъвто е турчинът, нито така бъбриво пъстър, като сърбинът. Но той може да бъде зловещо сугестивен. Да вземем само начина, по който един будкаджия се справи със своя конкурент и политически опонент: - „Да ти сера в гъза!” Ако читателят успее да си представи как на практика би станало това, после картините на Бош, или на Дали, или „Лолита” ще му се сторят залъгалки за малки дечица. Или да вземем анекдота за оня българин, който от ядене на развалена храна получил такова разстройство, че трябвало в „Пирогов” да му преливат лайна. Но да навлезем в дълбоката философия, за да видим, че ако индусът постига истината чрез съзерцание на пъпа си, бълга­ринът е отместил гледната точка съвсем малко по-надолу: – „Питай си хуя”. Интересно защо се говори за някакви въпроси, „що никой век не разреши”. Къде е смисълът? Какво е бог? Как бог създаде света? Защо живеем?: – Питай си хуя.

Мнозина се възмущават, че вулгарното навлезе в поезията. Те го отдават на маниерничене, на изчерпване или на лошо възпитание. Възможно е. Но нека не се забравя и това, че екзистенциалната аксиома на българина винаги съдържа едно „ще ми пръднат на кура”, което не би могло да се каже по никакъв друг начин.

Вулгарното е ефикасен взривен механизъм на първично очистване – добрата псувня избистря мисълта с един замах. Тя именно може да осигури онези няколко мига тишина след взрива, в която да прозвучи с пълнота истинската нава.

Иван Методиев

***
Толкова е все в гъза,
че вече ни е през кура.

***
Имало указ
да го преместим
в другия крачол.

***
Коледа! Коледа!
Гледай, на всяка трапеза –
дупка от гъз.

***
На вратите на рая –
табелка с надпис:
“Не чукай - чукам!”

***
Браво бе, куре,
как смогна с тази заплата
да хванеш трипер!

***
Подписва шефът
новия указ
и сладко попръдва.

***
Хегел е чела,
а не ще да го духа,
брей че мръсница!

***
Осъдиха връзкарчето на смърт –
или чрез спин,
или чрез куродървица.

***
Стане ли шефът
с гъза нагоре,
горко ти, гъзе!

***
Разцъфтяват тополите,
В Парламента –
нежен дъх на пръдня.

***
По-далеч
от тази мръсотия.
Чак при шипковия храст.

***
Щурец –
до глезени в мъглицата нагазил.

***
Сред брезите – мокър гарван –
огледало за луната.

***
Жабче подскача
в хладната утрин
подир дъха си.

***
Нещата мълчат различно.
Проговорят ли,
казват едно и също.

***
Внимавай щурче,
престарял е баща ми,
ще го препънеш!

***
Откъде си, премръзнала птицо,
та ме гледаш
с очите на мама?

***
Седемнадесет мушици
край върбата
си играят на дъждец.

***
Кос под дъждеца,
кални крачета,
шапка от капка.

***
Все по-навътре в същността,
почти в небето на яйцето.

***
Вместо точка на дъжда –
мократа луна.

***
Възседнеш ли рибата,
възседнал си и реката.

***
Розовее,
жабче се катери по тръстиката,
да подуши слънчевия лъч.

***
Пеперуда се блъсна в камбаната.
Никой не чува.

 ***
Ти, който търсиш своя път,
до тази шипка приседни –
тук пътят сам ще те намери.