ПУБЛИКАЦИИ
Препоръка за ставане на член

ДО СЕКЦИЯ ПОЕЗИЯ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
КОПИЕ ДО УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
КОПИЕ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СБП
ТУК-ТАМ 

Препоръка за ставане на член

на Стефан ДЕСПОДОВ, живущ в София, ръст среден, коса черна, очи също, живот също, народност кентавър, особени белези – че е Стефан ДЕСПОДОВ

                                           ДАМИ И ГОСПОДА,

Случайно да ви идва наум какво означава следното стихотворение на Стефан Десподов, в смисъл на последствията за вас?

???
!!!
...

Казаха ли ви го сега! Въпросът е зададен, отговорът е намерен и оттам нататък каквото и да се случи, не е за разправяне.

А какво правят те, вместо да се оставят на свободната игра на стихиите, както ги учи третият ред на бъдещия наш председател Стефан Десподов? Сресват нищото на път и му връзват панделка. И го тъпчат до пръсване с попарките си от думи, ох на мама, ох на тате, ах какви са им бъбривички литературките, ах колко са им хилави мъдурките!

Но той дойде, наричаха го Стефан Десподов. Не само взрян в нещо свое, но и сядайки между тях. Замислено отпивайки от чашата, в очакване да му донесат чаша. Господи, как вдигна поглед към небето – така вдигащо, така вдигайки го! „Осени ме!” – ревна на ум с такава сила, че му пресипна умът. Сам над белия лист, като врана над снежно поле. Като сянка на облак по заскреженото крило на врана. Като търкаляща се луна по гърба на облака. Като муха, кацнала на собствения си нос. И беше осенен, деца мои, да, случи се, сбъдна се, и то в четвъртък. Три реда, достатъчни не само за вековете, но и за членството в СБП.

Поради което го и препоръчвам, да, той вече е препоръчан. В навечери­ето на Страшния съд, нещо да ви подсказва това? Не че искам да ви оказвам натиск, но помислете.

Има на Кръстопътя една точка, в която Бог няма нито замисли, нито помисли – и именно там Бог е.

И да се случи, че точно на това място има кръчма. О, да, една кръчма в сърцето на Бога, не по-малко отворена от вратата си.

Само там може да се спасите от Страшния съд, ама кой да ви покаже пътя? Колко са тези, които като Стефан Десподов го знаят, та затова гледайте някак си да се сприятелите с него, приемете го. Вярно е, че стихотворението му е малко многословно – по-скоро отива към поема. Но като начало на новото летоброене е добре.

О, да, приемете го!

 ИВАН МЕТОДИЕВ