Чиста и органична – спонтанно породена от поезията на Петя Дубарова и съществуваща именно чрез магиката на тази поезия. „Аз изобщо не анализирам, аз само оркестрирам нейните стихове“ – ще сподели Веселин Андреев.

Възможно е да сгреша, ако се опитам да съзра в тези думи, а чрез тях и в подхода на Андреев един бунт срещу крайния и самоцелен аналитизъм /…/ Крайният аналитизъм се появява или за да прикрие критическата концепция и оценка, или за да прикрие липсата на такава концепция и такава оценка. Андреев наистина „не анализира“ или поне не прави това с традиционни критически средства. Чрез особено композиране на стиховете й ги кара да се тълкуват един с друг, да спорят там, където е необходимо, да се подкрепят един чрез  друг, да се обогатяват взаимно, с други думи –да се саморазкриват. Този подход на „самоанализ“ на поезията ми се струва много привлекателен.

Да, Веселин Андреев не анализира поезията на Петя Дубарова – той я осезава. Случаен ли е този стремеж да се постави осезаването на поезията като основа на подхода към нея? Познаването на поезията е немислимо вън от нейното съпреживяване.Тази истина произтича от самата магика на поезията. А магиката на поетическото изкуство е по-древна дори от самото поетическо изкуство – защото тя не е нищо друго освен магиката на вселената. Да поставиш съпреживяването, осезаването като основа на изследователския стил е действие, което изисква немалка дързост. Особено когато правиш това в нашето многоучено време /…/

Петя Дубарова не е само едно „дете-чудо“, което трябва да разглеждаме едва ли не изолирано, само за себе си. Петя Дубарова  е забележителен съвременен български поет, неотделим, органично свързан с единните процеси на нашата поезия и следователно, по силата на диалектичното единство – на свой ред влияещ върху динамиката на тези процеси, нещо, което личи осезаемо дори само чрез развитието на младата женска поезия. Призвание на критиката е да определи действителната стойност и действителното място на този поет.


Иван Методиев, "Една чиста соната", в-к Литературен фронт, 3.10.1985, с.2, със съкр.)