| ПУБЛИКАЦИИ |
Градината на въпросите
ПРЕДПРОЛЕТ
Разкъсват се мъглите зимни.
Реката тътнещо бучи.
Запяват зверовете химни
с опулени от глад очи.
Полудъждец полулюлее
на хълма църквица без кръст.
Снегът е вече с дъх на пръст.
Влюбчиво врана се тъмнее.
Една топола. Две къщурки.
България. Над нея бог.
Подрънкват пръчове с мъдурки
от трън на трън, от глог на глог.
Просветне охлюв, плъх пролази,
пес зад стобора проръмжи -
той българите ще опази
от глад, от мъки, от омрази
и от световните лъжи.
ВРЕМЕ
Часовникът брои нещо -
това не е времето.
Аз броя нищото -
това е времето.
Един ручей, две врани,
три четвърти от ветрец...
Седемнадесет мушици край върбата
си играят на дъждец.
ВСЕЛЕНА
Самотният самотен е роден.
Самотният е в същност най-самотен
в мига, когато бъде споделен.
О, ти човешка дива самота,
наречена от някого вселена...
Звезди, частици, бог, треви, листа,
какво сте вие - само плач сиротен
на моята душа неприютена.
ТОЛКОВА
Толкова плах е ветрецът -
едва попримигва.
Само един лист
от върбата трепти.
Първият есенен лист...
Но не бързай да кажеш -
сбогом живот! -
можеш да мигнеш и ти.
СИПЕЙ
Шипка върху сипея расте,
кос лети над шипката и ето -
радва му се тя като дете...
Косът е душата на детето.
Тя подслон му дава през нощта,
брани го с бодлите си зелени.
Нежно той разказва на света
нейните мечти несподелени.
УГАР
Светът е мисъл. Всяко същество
единната идея отразява.
Тук всичко значи нещо, но какво?
Тече животът - смисъла остава.
Към смисъла ли в същност се стремим?
Чуй как безгрижно косът се разпява...
Край него угарта излъчва дим.
Димът навярно всичко обяснява.
КОМИН
Следите тъмни по снега са знаците случайни
от две-три простички съдби и две-три селски тайни.
Петел, свиня и котарак са минали оттука,
една бълха, един врабец и малко бяла скука.
Опипват старците-деца с тояжки битието,
а вълк сред залеза скимти и драска по небето.
Тъмнее: тягостно скриптят къщурките лениви,
над тях единствено димът показва, че сме живи.
Все този бавен полуздрач - за миг пролайват псета,
отлита някаква душа, от вятъра подета -
и тишина, и тишина, в която равнодушно
чешмата капките брои - ала кому е нужно?
Снегът вали, вали, вали - какво ли предвещава?
Бледнеят старите следи и нищо не остава.
Мъглата само се поспря - въздъхна и отмина...
А после дяволът дойде и кихна във комина.
***
Разкъсай, господи, мъглите,
да видя твоите очи -
но с химните на зверовете
кръвта ми искам да звучи -
че старчешката ми тояжка
към греховете ме влече -
и направи калта момиче -
да ми роди едно дръвче!
Рубриката "Безлуния" се води от Асен Валентинов.
Източник: http://www.fakel.bg/index.php?t=5527
