ПУБЛИКАЦИИ
Облак
 
С пет ненадейни капки, 
за цялата жълта степ, 
юлският облак доказа - 
Бог = 5. 
 
 
Само щурецът може 
и жаден да е щастлив. 
Бог, срича той, е кръгъл, 
на вкус - леко тръпчив. 
 
 
Моят връх е капката вода 
върху детелиновия цвят. 
Стъпчеш ли го - няма и следа. 
 
 
С нищото съм истински богат. 
Нищото поисках да ти дам - 
да повярваш колко си голям. 
 
 
Виж, пчелица капката изпи - 
знае, че въобще не я боли. 
 
 
Един ръждясал клон насред реката 
с години вече в тинята лежи. 
Дошъл покоя тук да продължи, 
той пълни със мехури тишината. 
 
 
Тече реката - тъй тече всемира. 
И няма утре. Няма по-преди. 
Следи от риби в птичите следи. 
А кой към теб от дъното се взира?
Дали не търсех брод през тишината? 
Сред някакво поле се озовах. 
Безброй орачи нейде под житата 
в пръстта мълчаха, станали на прах. 
 
 
А тъй спокойно въздухът трептеше. 
Заслушан в своя корен, всеки клас 
по свой закон невидимо растеше. 
Случаен пътник там бях само аз.
Тънката връвчица на ветреца 
свързва както тялото с душата, 
юлската рекичка и врабеца, 
който лъкатуши над водата. 
 
 
Залезът е само драскотина, 
грапав дим от шипка отразена. 
Сянката ми мина и отмина, 
с ореол от риби обкръжена. 
 
 
 
Източник: http://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2001/06/09/209325_novi_stihove/