Помня галерия „Нава“ на колелото на 12-ката. Помня Иван, рядко симпатичен, дълбок, умен. Помня и галерията в дома на Веско Кисьов Щуреца, помня и онова представяне в Унгарския център на книгата му със С. Игов, във времената, когато унгарецът Д. Сонди се грижеше повече за българските поети отколкото бездушните чиновници от Министерството на културата. Уви, тогава и сега една стена от елитарна груповщина, деляща се около съюзи и наложили се издатели, министерски чиновници и посредници с приятелски връзки в Европа, се издига и брани популярността на шепа автори, влизащи често във взаимно заменяеми журита, допуска утвърждаването на умрелите, но пази пълна глухота за стотици живи поети и писатели, дори има свирепа издателска цензура, ползваща елементарни средства за смазване – отказ за издаване или по-лошо: плати си по наш ценоразпис и ще те издадем в триста бройки, съвършено убийство (това е и пътят на стотиците книги от български автори – завалиите плащат зверски скъпо за книжчица, която дори не стига до най-близкия разпространител на съседния ъгъл). Примерите са болезнено пословични, а една пловдивска издателка даже взе да се сърди и публично заплаши, че ще оттегли наградите си, когато кавгите между фаворитите се заплетоха в кофти развой. И ако покойният Петев се грижеше някак за своите си, останали от тоталитарни времена литератори в Съюза, то днес неколцина съмнителни редактори и рецензенти в двете нефалиращи издателства, ориентирани към дебели томове от български избраници, които би трябвало да клекнат в неплатежоспособност тутакси, съмнително продължават да пълнят рафтовете с непродаваема книжнина. Ситуацията напомня онези времена от многотомниците на другарите-писатели, все едни и същи, с ей такива дебели вежди, които днес никой не чете и не помни. И опитите на блогъри и осветители да налагат отново изличени посредствени имена на покойници, е напън без отклик, ако ще да ги изкарат гении с ежедневни апотеози. Да, мъртвите винаги са талантливи, тежко на живите. При художниците е обратното, около едного вечно жив се трупа слава, надолу следва пирамида, посочена от него, министър раздава награди по списъка на групичката, а останалите, е… останалите художници си живеят без да им пука. „Арс лонга, вита бревис“ не важи у нас. Важат самосписъците, самокласациите, самодитирамбите и саможурирането, самонаградите, самоминистерстването.