ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
Коментар към статията от Деян Енев „Иван Методиев“, Култура, 07.12.2016 г.

Борислав Ждребев


Помня галерия „Нава“ на колелото на 12-ката. Помня Иван, рядко симпатичен, дълбок, умен. Помня и галерията в дома на Веско Кисьов Щуреца, помня и онова представяне в Унгарския център на книгата му със С. Игов, във времената, когато унгарецът Д. Сонди се грижеше повече за българските поети отколкото бездушните чиновници от Министерството на културата. Уви, тогава и сега една стена от елитарна груповщина, деляща се около съюзи и наложили се издатели, министерски чиновници и посредници с приятелски връзки в Европа, се издига и брани популярността на шепа автори, влизащи често във взаимно заменяеми журита, допуска утвърждаването на умрелите, но пази пълна глухота за стотици живи поети и писатели, дори има свирепа издателска цензура, ползваща елементарни средства за смазване – отказ за издаване или по-лошо: плати си по наш ценоразпис и ще те издадем в триста бройки, съвършено убийство (това е и пътят на стотиците книги от български автори – завалиите плащат зверски скъпо за книжчица, която дори не стига до най-близкия разпространител на съседния ъгъл). Примерите са болезнено пословични, а една пловдивска издателка даже взе да се сърди и публично заплаши, че ще оттегли наградите си, когато кавгите между фаворитите се заплетоха в кофти развой. И ако покойният Петев се грижеше някак за своите си, останали от тоталитарни времена литератори в Съюза, то днес неколцина съмнителни редактори и рецензенти в двете нефалиращи издателства, ориентирани към дебели томове от български избраници, които би трябвало да клекнат в неплатежоспособност тутакси, съмнително продължават да пълнят рафтовете с непродаваема книжнина. Ситуацията напомня онези времена от многотомниците на другарите-писатели, все едни и същи, с ей такива дебели вежди, които днес никой не чете и не помни. И опитите на блогъри и осветители да налагат отново изличени посредствени имена на покойници, е напън без отклик, ако ще да ги изкарат гении с ежедневни апотеози. Да, мъртвите винаги са талантливи, тежко на живите. При художниците е обратното, около едного вечно жив се трупа слава, надолу следва пирамида, посочена от него, министър раздава награди по списъка на групичката, а останалите, е… останалите художници си живеят без да им пука. „Арс лонга, вита бревис“ не важи у нас. Важат самосписъците, самокласациите, самодитирамбите и саможурирането, самонаградите, самоминистерстването.

Иван Методиев обаче не бе особено класиран, въпреки всеобщото харесване на неговата поезия, големият му авторитет, мъдростта му. Може би защото превъзхождаше онези с лавровите клонки. Двамата с Фотев си седяха до мъничката масичка пред „Нава“, бяха мохикани някак. И отидоха при мохиканите. 

Източник: http://kultura.bg/web/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2/


 

Борислав Ждребев е роден в София през 1954 година. Завършва Художествена гимназия в София и Художествената академия, специалност "Графика" при проф. Петър Чуклев.
От 1978-ма година работи в областта на оформлението на книгата, илюстрацията, приложната графика, плаката и др. Автор е на стенописни пана в Пловдив, Монтана и София, работил е също и в областта на пространственото оформление, рекламата и др.
Участвал е през годините в общи и регионални художествени изложби. Правил е самостоятелни изложби – живопис и илюстрация. Негови картини се намират в  частни колекции в България, САЩ, Япония, Германия.
От 1982 до 1987 г. работи като преподавател по рисуване в Художествената гимназия „Цанко Лавренов” в Пловдив. От 1987 г. досега е преподавател по рисуване в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София.
Творбите му се разпростират в детските книжки на братя Грим и още художникът доуплътнява творбите на някои от българските писатели и поети.
Член на СБХ, секция графика и илюстрация.