ДРУГИТЕ ЗА НЕГО |
Поезията на Иван Методиев от началото на 80-те години насам има трайни насоки на развитие - това е философска поезия, която интимно изстрадва и осмисля битието в търсене на неуловимото и съкровеното в света наоколо.
Проникването в същината на нещата, откриването на техния смисъл остава метатема на това творчество и в новата книга на поета "Време и нищо". Заглавието на стихосбирката сплита в едно творбите на Хайдегер и Сартр в един постмодерен дискурс, насочвайки читателя към основни проблеми за книгата - проблемът за изтичащото време, за твореца и творението, които често си разменят местата, за граничността на нещата, за жаждата по сливане с космоса и стремежа да надникнеш "отвъд".
Иманентно присъщо на тази поезия е парадоксалното - не само като наличие на множество парадокси, но и като усет за преливане на крайностите. Образите, изплуващи в тези творби, са изключително пластични и рисуват понякога един по детски прост свят. Формулирайки своите концепции, поетът става афористичен. Можем да открием философеми, заредени с вътрешна енергия, които едновременно с това звучат с простотата на хайку.
Часовникът брои нещо -
това не е времето.
Аз броя нищото -
това е времето.
Тънката книжка "Време и нищо" предлага на читателя едно дълго духовно пътуване, което провокира не само интелектуално, но и емоционално. А това е едно от предназначенията на истинското творчество.
Източник: http://liternet.bg/publish5/m_kostova/imetodiev.htm
Магдалена Костова-Панайотова е завършила българска филология и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". През 1996 г. защитава докторат върху творчеството на руския емигрантски писател Георгий Иванов. Хоноруван преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски", редовен доцент в ЮЗУ "Неофит Рилски" от 2006 г. Интересите й са в областта на литературната теория, руската литература и българската литература от XX век. Пише и публикува поезия и литературна критика. Превежда от руски, английски и испански.
Автор е на стихосбирките "Тропизми" (1996) и "Падащи знаци" (2008) и на критическите книги "Между играта и откровението" (1995), "Животът, който ми се присъни" (Поезията и прозата на Г. Иванов)" (2000), "Българската литературна класика" (2003; второ доп. изд., 2004), "Де-конструкция на канона. Руска неофициална лирика" (2003), "В полето на авангарда. Руската поезия: 50-90-те г. на ХХ век" (2006), "Руският 20. век чете. Класиката, без която не можем" (2008). Главен редактор на сп. "Езиков свят".
Член на редколегията на сп. "Другие берега". Редактор в Електронно списание "LiterNet".