Из интервюто Театърът като удоволствие, енергия, полифоничност, пътешествие

...

А какво би казал за следната мисъл на Ромен Гари: “Не държа да съм щастлив, предпочитам живота.”

Обичам да флиртувам със себе си и да се правя на нещастен дори когато съм най-щастлив. Тези работи ми харесват, обичам несподелените любови, трудните, безиходни ситуации.
Човек не може да обяснява какво го привлича. Тръгнеш ли да си обясняваш характера, ти го убиваш. Птицата не може да обясни защо лети, а този, който може да обясни това, не може да литне по никакъв начин.
Нищо не може да се обясни. Анализът, констатацията убиват.
Има един стих на Иван Методиев, в който се казва, че ангелът лети, а дяволът обяснява.

Сещам се за друг негов стих: “Не казвайте на врабеца, че лети. Ще падне.”

Да, това е от стихосбирката му “Гъзове и облаци”, любима моя книга. Мисля да я поставя. Той много се доближава до това, което аз правя.

Заговорихме за Иван Методиев. В началото, когато четох стиховете му, ми се струваше, че са ужасно брутални. Но после започнах да виждам как този брутализъм пази ранимост.

Така е, освен това той помага на фините неща да бъдат видяни. По този начин те се открояват още повече. Освен това нещата съжителстват, никога не е само едното, нито само другото. И това е красиво – от боклуци да направиш скулптура, която да е нежна и чиста. Може.

А може ли красотата да бъде изчистена от всякакви примеси, да бъде пречистена и безупречна?

Мен тези неща не ме вълнуват. Аз с такава красота не се занимавам. Красотата трябва да си е чепата, особена, провокираща, да е красива на едно място, пък да е грозна на друго. Ако разнасяш Пиетата на Микеланджело по света, навярно тя би могла да остане хармонична навсякъде. Но ако с нея мачкаш малки деца и отвсякъде шурти кръв, сигурно по друг начин ще я въприемеш.

Нещата са постоянно в движение, промяна, взаимодействие. И това е чудно!

Наскоро ми разказаха следната история. Един американец слушал как свири индус, джазмен, страшно му харесал един пасаж и го помолил отново да го изсвири. Той изсвирил нещо различно. Американецът го попитал: “Защо не го повтори!?” А онзи му отговорил: “Погледни дървото, листата му, нима са същите, това птиче беше ли там?” Всеки миг е уникален, той не може да се повтаря.
...

Из интервю на Велина Ватева със Стефан (Теди) Москов, 4 юни, 2009 г.

Източник: http://www.public-republic.com/magazine/2009/06/21180.php

Теди Москов е български театрален, телевизионен и кинорежисьор. Роден е в София през 1960 г. с името Стефан Стефанов Москов.
Завършва куклена режисура във ВИТИЗ (1985) и специализира драматична в „Академия Дарте Драматика“ в Рим през 1992.
Основател и режисьор на театър „Ла Страда“. Между 1993 и 1996 г. снима 9 епизода от телевизионното шоу „Улицата“, отличено със „Златна роза на критиката“ в Монтрьо през 1996 година.
През 1995 г. започва да поставя пиеси в немски театри, като някои от пиесите са: „Сирано дьо Бержерак“ в Хамбург, „Спящата красавица“ в Щутгарт, „Кралят-елен“ в Дармщат.
През 2002 г. заснема игралния филм „Рапсодия в бяло“, а през 2006-а — документалния „Преводачката на черно-бели филми“.
През 2009 г. поставя „Хубавото лошо време“ по „Буря“ на Шекспир в Драматичен театър Пловдив. През март 2010-започва репитиции на "Сирано Де Бержерак" в НТ "Иван Вазов"-София. На 11 ноември 2010 г. в "Сълза и смях" в София излиза премиерата на спектакъла на Държавен куклен театър - Варна - "Възгледите на един пън". В тази връзка режисьорът казва "Вълнуват ме въпросите, свързани с раждането на едно човече от дърво. Както и обратното - превръщането на човек в пън. Не правя постановка за Пинокио, а философски спектакъл. Всички сме на клона на някакво дърво. Какво става с нас, когато животът ни откъсне и ни запрати нанякъде. Така поставена, темата може да звучи и смешно, и философски".
През 2010 г. в Деня на народните будители е отличен с наградата "Златен век".