Жените и поетите го обичаха и търпяха...

Вчера на 13 септември (13 септември 2006 г., бел. на ред.) приятели на починалия през 2003 г. Иван Методиев се събраха пред църквата "Св. Седмочисленици", за да отбележат 60 г. от рождението му. Кръглата годишнина на големия ни поет бе отбелязана в Националния литературен музей с изложба на негови фотоси и стихосбирки. Както "Сега" вече писа, във връзка с юбилея издателство "Стигмати" ще отпечата непубликувания му досега философски трактат "За образите и световете", спечелил субсидия на Министерството на културата. Книгата трябва да излезе за Деня на поезията - 1 октомври. С текста на неговия колега, приятел и издател Румен Леонидов "Сега" отбелязва кръглия юбилей от рождението на поета.

----------------------

Тогава, в жегата на лятото на 2003-а, в старата черква на гробището в Банско Иван Методиев лежеше лимонено жълт в черен ковчег и мълчеше. Лежеше с пети срещу иконостаса, откъдето мълчаливо го проучваха Спасителят, Йоан Кръстител, Богородица, Николай Чудотворец, Свети Георги и Свети Мина.

В хладната каменна снага на гробищния храм ковчегът изглеждаше малък. Смъртта също изглеждаше глупаво. Иконите я разбираха, но ние - Йосифова, Чолева и Палми - не. До началото на опелото имаше още малко време. Предпочетохме да излезем на пек, пред близостта на мъртвеца.

Черквата се казва "Успение Богородично". Древна и дребничка като костилка, но достатъчна. От края на четиринайсти век до края на Иван Методиев. Дали живият Иван е стъпвал тук, или за първи и за последен път преплува въздуха й като прашинка? Иван обичаше прашинките. Написа цяла книга за тях.

Смъртта на поетите не е по-значима от всяка друга смърт. Но тя обрича читавите читатели на допълнителна обществена самотност. И самота.

Влязох на хладно при ковчега, при моя приятел под капака от дърво. Преди година-две той бе получил прозрение - Иисус, завинтен към дървения кръст, усеща душата на дървото. Душата на дърводелеца. На баща си Йосиф, който е приел молбата на Отеца да му бъде баща. Нали в сетния си миг Иисус изплаква:"Господи, защо ме изостави!".

В битието на Иван връзката с баща му беше болезнена като душата на пирон, изтръгната навътре - през китката на ръката до плътта на дървесината.

Иван не случайно чувстваше гвоздеите на Голгота като свои. Търпеше ги търпеливо. Мистично, маниакално, мислено, мълчаливо, мъжествено. Може би затова жените и поетите го обичаха и търпяха. За първи път обезумя, докато баща му береше душа в леглото си на тавана.

Логиката на Иван притежава логика - химикът у него има сърце от кървава колба, уроците по почвознание и броенето на листата по дърветата се превръщат в изпити по изпиване на небето, поличбите и съносъзнанието му го преобразуваха във философ-алхимик.

Докато беше земен, впечатляваше едиповият му комплекс към земната снага, ревността му към нея и органичното му томление пред съвършената простота на природата. Иван всъщност беше и голям дявол - обичаше да се подсмихва иронично през дима от цигарата си, който изпускаше понякога като струи сяра от суетните си ноздри.

Отец Георги и отец Филип, младите свещеници, запяха заупокойната молитва.

Приживе Иван носеше наметката от вродена гибелна любов към зачатието на битието. Някога един друг поет, у когото беше живял известно време на квартира, употреби в стих понятието "битие", и Иван щеше да припадне от болка. Стенеше, сякаш той е създал тази дума и тя трябваше да бъде употребена първо от него, докато е още девствена като Дева Мария. Стенеше като дърводелец, от чието усилие е останало само талаш и очичките и нослето на Пинокио.

Иван се измъчваше, че не може да проникне в тайните на генезиса. Написа книга "Космогонии", озадачаваше се, че врабчетата се къпят в прахта, а не джапат в дъждовните локви. Наблюдаваше природната картина на света. Нещо анализираше, нещо алхимираше, нещо мърмореше под носа на вътрешното си лице, ту бръмваше, ту литваше, ту скитваше нанякъде и пак се завръщаше. Приличаше на прашинка от Бога, която се е отпрашила от Него, но непрекъснато се връща към общата Му маса като летяща мравка. Привличаше го Твореца, не го свърташе тук, на земята, в тия кожи и кости, които между другото му отиваха и не искаха много, кой знае колко много хляб, сол и медец, за да го носят с пергелести крачки.

Като човек беше най-обикновен човек. Като поет беше пропит от простота на простите сетива. И битката за битието му отиваше. Защото я водеше с нечовешки същества.

Положихме го до дувара на гробището. Темето му - към темела на Македония, гледа към синия, хладен и събран в себе си Пирин. Краката му стърчат към бедрата на Родопите, лявата му длан с лакътя са в очите на Рила.

Пръстта ме впечатли - песъчлива, безсловесна, неизвестна, висока, суха и слаба като неговото костеливо тяло. Останахме накрая за малко сами с Мая - третата майка на едно от трите му деца. Веднъж се събуди и ми каза, осени я неочакван спомен, че на сън се видял да живее между три планини.

Вестниците писаха в онази жега на лятото на 2003-а: "Рибарят Иван Методиев умря от инфаркт. Жена му казва, че е писател." Не знаех, че щъркел като Иван може с часове да клечи край реката. Всъщност трябваше да го предположа - близко е до ума. Щъркел, замислен в течението на времето, което се влачи като река, в която е невъзможно два пъти да влезеш.

Иван умря на 13-а година от фалшивата свобода. На 10 юли 2003-а. Ще възкръсва непрекъснато чрез трите си деца и стотината си стихотворения. 
 

Източник: http://www.segabg.com/article.php?sid=2006091400040001601

Румен Леонидов е роден на 17.05.1953 г. в София. Завършил е българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Работил е като редактор в много литературни издания, сред които: "Факел", "Български месечник", самиздатското "Глас", "Литературен вестник" и др. Автор е на 8 стихосбирки: "Предупреждение" (1977), "И огънят си спомни за искрата" (1982), "Голям и малък" (1990), "Неточните размери на живота" (1995), "Сънят на продавача" (1997), "Край на митологията" (1997), "Класически парчета" (2000). В чужбина има публикувани два сборника - "Камък в блатото" (1998, Скопие) и "Край на митологията" (2007, Варшава). Носител е на много отличия за поезия, сред които: "Сребърен плакет" за книгата "Голям и малък" (1995, Рим), първа награда от "Мелнишки вечери на поезията" (2008) и др. Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Македония, Полша, Словения. Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.