ХАРТИЕНИ ЛЯСТОВИЦИ
Екатерина Йосифова
За Иван Методиев (1946 - 2003)
СКРИЖАЛИ
Навръх баира шипка грее,
запалена от плод и есен.
А Онзи в шипката се смее,
над склона полегат надвесен:
сред тръните се там търкаля
облъскан камънак в безреда
и бай Моисейвото магаре
дълбокомислено го гледа.
Така прелита век ли, час ли,
мушица звънне, птица мине,
накрая Онзи се прозине:
мир на баирите слънчасали,
мираж над всякоя пустиня!
Из стихосбирката “Нагоре-надолу“, изд. „Факел“, 2004 г.
Екатерина Йосифова е родена на 04.06.1941 г. в гр. Кюстендил. Завършва Руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като учителка (Дупница и Кюстендил), журналист (алманах "Струма") и драматург (Кюстендилски драматичен театър). Автор е на стихосбирките "Късо пътуване" (1969), "Нощем иде вятър" (1972), "Къща в полето" (1983), "Имена" (1987), "Подозрения" (1993), "Ненужно поведение" (1993), "Малко стихотворения" (1998), "Легенда за магичния певец" (в съавторство, 1999), "Нищо ново" (2001), "Сиромашко лято" (2004), "Нагоре-надолу" (2004) и на книгите "Посвещение" (стихотворения и проза, 1979) и "Приказка за дракончето Поли" (проза за деца, 1994). Нейни стихотворения са включвани в редица антологии и литературни издания в Австрия, Гърция, Индия, Великобритания, Румъния, Русия, САЩ, Унгария, Германия. Сред по-важните литературни награди, които е получавала, са: Годишна награда за поезия на Съюза на българските писатели (за "Къща в полето" - 1984); Годишна награда за поезия на Съюза на българските писатели (за "Подозрения" и "Ненужно поведение" - 1994); Награда на Сдружението на български писатели (за най-добра книга на годината за "Малко стихотворения" - 1998); Награда "Иван Николов" (за цялостно творчество - 1999).