сп. НАВА, бр.3
Манифест на нава

 

Нава.

 

Против нава

В бр. 24’92 на „Литературен вестник", един брой под редакцията на Ани ИЛКОВ, се появи обширен разговор по проблемите на съвременната литература. Разговорът е поместен под заглавието „Остров България". В него участват Бойко ПЕНЧЕВ, Георги ГОСПОДИНОВ, Йордан Ефтимов, Николай ТОНЧЕВ и Пламен ДОЙНОВ – млади, много надеждни и най-важното – необременени имена. Някои от тях са сериозни опоненти на стила нава. Чрез новия арт-директор на списанието Рафие ДЕМИРЕВА, те бяха поканени да доразвият своите виждания. Идеята се появи в най-неподходящото време – август – непосредствено преди този брой да отпътува към печатницата. Ето защо, успяха да се съберат само двама – Николай ТОНЧЕВ и Йордан Ефтимов. Но както ще се види, те са остри за петима.
За да се зачетат и останалите, ето какви са техните виждания за нава, според разговора в „Литературен вестник". Според Пламен ДОЙНОВ, „това е един компенсационен рефлекс на българската литература. Отново опит за подражаване. Това е литература на хрумването, на непосредственото оттласкване от една социокултурна и природна нагнетеност на контекста. Една поетическа недостатъчност..." Георги ГОСПОДИНОВ казва: „Съгласен съм, че това е реакция – доскоро нямахме литература на хрумването, нали? Литература на жеста." Бойко ПЕНЧЕВ: „Въпросът е, че страстта към кратките форми се появи със същата императивност, с каквато се появиха на времето символистите, с каквато се появи Далчев и т.н.". „Модернистични уклони... Революции..." – добавя Пламен ДОЙНОВ. Пак според него, „кратките форми в българската литература се явиха не като потребност да запълнят културно пространство, а за да запълнят полиграфическо пространство". „По-точно липсата на полиграфическо пространство за поезия" – казва Бойко ПЕНЧЕВ.
Оттук нататък думата имат Николай ТОНЧЕВ и Йордан ЕФТИМОВ.
Рафие ДЕМИРЕВА: – Магнетофон няма. Темата е ясна – „Против нава". Вие говорете, а аз ще записвам.
Николай ТОНЧЕВ: – Аз имам идея за удар в сърцето на нава-та. Основният грях на авторите на нава е, че изпревариха авторите на епически текстове...
Йордан ЕфТИМОВ (плясва се по крака): – Аз пък бих казал, че нава-та доказва необходимостта от съществуването на белетристичен контекст, в който да бъде поставена. Сиреч тя не е самодостатъчна. Дори погледнато най-общо, в текстовете на Иван Методиев има повече проза, отколкото стихове.
Николай ТОНЧЕВ: – Ако белетристиката е незаконното дете на епоса, то нава е една от главите на хидрата, наречена лирика. Може би най-опасната глава. Най-отровната глава на лириката. Лириката е лебедовата песен на поезията и може би на литературата въобще. Ако въобще приемем, че има лирика. (Към Йордан ЕФТИМОВ) – Не можеш да оспориш, че това е така.
Йордан ЕфТИМОВ: – Мога!
Николай ТОНЧЕВ: – Ако лириката е животното, то нава е оплодената яйцеклетка. Или неоплодената яйцеклетка. Ако приемем, че има нава въобще.
Йордан ЕфТИМОВ: Според мен, нава-та често се опложда от манифестни съпровождащи текстове, които малко или много изкуствено поддържат мита за съществуването й. И въпросът не е в това дали има нава, а доколко родоначалникът й е намерил достойни последователи. Сиреч, доколко манифестите на движението намират сполучливо осъществяване в творчеството на по-малозначителни автори. Не се ли оказва, че интересните нави се пишат от един човек, а всичко останало просто трябва да потвърди широтата на течението?
Когато казвам„малозначителни автори", нямам предвид набедените за предшественици на формата на нава.
Николай ТОНЧЕВ: – Фактът, че никой досега не е успял да даде окончателно определение на нава, за мен води до подозрението, че нава все още е по-скоро потенция, отколкото жанр или стил. Положението става коренно различно в момента, в който се появява думата „нава”. Преди тя да се появи, Иван Радоев е писал просто стихотворения. Може би навообразни, протонаваични, но все пак едни чисто лирически стихотворения. Не нави. Иван Радоев може да пише нави едва след като нава се детерминира.
Йордан ЕфТИМОВ: – Че нава-та не е жанр, е най-важната предпоставка, от която трябва да се тръгне към нейното разбиране. Защото повечето текстове на движението са афоризми, сентенциални изрази най-общо; тяхната форма може да достигне и до кратки поеми. Доколкото аз виждам състоянието на нещата.
Николай ТОНЧЕВ: – Бих предложил на авторите на манифеста на нава да прибавят още: „Лошо написаната нава не е нава". Несръчният фокусник издава фокуса. За хората, които искат, но не могат да пишат нави (аз бих им препоръчал само да ги четат), нава е по-скоро мироглед, отколкото литература. В този смисъл аз чакам обяснение – какво мислят авторите на нава (естествено, добрите автори). Е ли нава литература?
Йордан ЕфТИМОВ: – За мен най-интересни (чеше се, мислейки) са именно теоретичните или по-скоро теоретико-художествените, пропагандни текстове-нава. Както и обстоятелството, че най-типичното или казано с други думи, определящото за стила нава се оказва една нова декоративност, наистина, странна и невиждана досега в българската литература, но сближаваща този стил с късния символизъм на Николай Райнов или пък с експресионистичните романи на Чавдар Мутафов. Струва ми се, че нава има възможностите да се превърне в едно ново модернистическо течение или поне се опитва да се превърне в нещо такова. И този опит е интересен за мен най-вече, защото днес в България няма нито една действаща художествена група със своя програма. Когато споменах имената на писатели от 20-те години, имах предвид преди всичко типологическата им близост с нава, ролята, която те изиграват за развитието на определен тип писане.
Николай ТОНЧЕВ: – Всичко това е вярно, обаче сега ще го опровергая.
Йордан ЕфТИМОВ: – Почвай.
Николай ТОНЧЕВ (Това не е за писане: Наздраве!): Сега, ако ние искаме да намерим корените на нава в българската или в която и да е литература, ако ние много искаме, нищо няма да може да ни спре. Ако в момента разполагам с точно, литературно определение на нава, аз без проблеми бих могъл да я пратя мирогледно към Николай Райнов или пък към Пенчо Славейков, естетически към Разцветников, та дори и мирогледно към Далчев да речем. Не е достатъчно човек да бъде будист, за да харесва нава.
Йордан ЕфТИМОВ: – За да харесва нава?
Николай ТОНЧЕВ: – Да. Не е и необходимо. Просто защото българинът не може да бъде никакъв -ист.
Йордан ЕфТИМОВ: – Въобще българинът не може да бъде никакъв-ист?
Николай ТОНЧЕВ: – Дори анархист или нихилист. В този смисъл нава е нещо ново, съвсем ново и ние имаме всички основания да бъдем доволни от това.
Йордан ЕфТИМОВ: – НЕ БИХ КАЗАЛ, ЧЕ МНОГО ПРОТИВ НАВА ГО УДАРИ.
Николай ТОНЧЕВ: – Виж сега! Аз съм прагматик, обективист.
Йордан ЕВТИМОВ: – Пак ще подчертая, че нава не може да се определя дори и като стил. За мен тя е литературно течение. И като всяко литературно течение се групира около свое списание, има свои теоретически и плакатни материали, дори според мен има и свой водач.
Николай ТОНЧЕВ: – Това е порочно културтрегерско схващане. Това може да го каже само човек, който преди векове е отрязал пъпната си връв с религията.
Йордан ЕфТИМОВ (опитва се да падне от стола, и почти успява): – Тук аз ще го прекъсна, като кажа: нима нава-та е религиозно говорене!
Николай ТОНЧЕВ: – Разбира се! Независимо дали наваистите го признават, независимо дали го съзнават.
Йордан ЕфТИМОВ: – Това ми се струва странно. Защото религиозното съзнание е именно ясно и показвано пред света лице. И ако наваистите не го признават, то не би трябвало да бъдат набеждавани в теизъм.
Николай ТОНЧЕВ: – Това е неадекватно.
Йордан ЕфТИМОВ: – Изясни се.
Николай ТОНЧЕВ: – Нава-та е по условие неизбежна отпратка към Изгрева на слънцето. Т.е. трябва да си дадем сметка за спецификата на религията, която „иде от изток". В този смисъл думата теизъм е неуместна. Нава е начин на живот. Когато казах преди малко думата „корени", би било напълно уместно тя да се схваща дори в буквален смисъл. Би било опростенческо схващане да се мисли, че нава би могла да се изчерпи с онуй, на което Русо вика „назад към природата”. Но ако и това не се има предвид, нава просто ще мирише на печатарско мастило.

 

 

Георги ГОСПОДИНОВ

БОЛКА

Когато усещаш самото изплъзване
на нещо,
което не знаеш какво е.

 

 

Христо ФОТЕВ

ПОСВЕЩЕНИЕ В РЕТРО-ВКУС

1. Твоя поглед – далечен и тъмен...
заплашително тъмен и млад.
Тоя крак – твоя крак е тъй стръмен –
„Скайлаб" към самия ад...

2. Но живей – съществувай – да бъдеш!
и да дишаш – да не умреш!
Позволявам ти да ме лъжеш
и със нежност да ме предадеш!

3. Как искам да бъда добър – а съм лош...
(о, стъпки на ангели в тъмната нощ)
и събуден от рижия-фосфорен вопъл
на чакал или гларус там край Созопол
да вибрирам аз гол и спасен във едно
все по-малко и малко рибарско платно –
знак за сбогом (лазурен триъгълен креп)
от морето – което лети – и от
теб...

4. Бавно кервана минава...
мираж след мираж...
кураж!
камило моя!

 

 

Опозиции


Любен ПЕТКОВ

Адът – това съм аз.

 

Кръстан ДЯНКОВ

Пречиш ми да гледам – казах
и забравих, че съм сляп.

 

Николай МАЙСТОРОВ

Човек трябва да живее в най-малкото число.

 

 

Иван ЦАНЕВ

НАВА КАТО ПРИНЦИП В ДВА ВОДОПАДА

ВОДОПАД-I 

Във всяка твоя капка слънце свети,
вода, най-бистър дял ти отреди съдбата!
Превърната на прах, тук ти докрай усети
разпадането, болката и свободата.
 

ВОДОПАД-II

Така безумно всяка струйка свети,
на колко луди капки се разби водата?
Тя стана водна прах, докрай усети
разпадането... болката... и свободата.

 

 

Иван МЕТОДИЕВ

ИСТИНАТА Е РИТМИЧНА ТИШИНА

Както се прераждат душите, така се прераждат и думите. Страх и ужас са будили старославянските нави (навь, наве, навйе, навие, навки) – зли духове на умрели, изобразявани като птици – които са обсебвали човека, за да го поведат към страдания и смърт. По това те удивително са приличали на силите, които владеят твореца в съвременния бездуховен свят. Но когато през 1990 г. думата се прероди, тя – пречистена от хилядагодишната тишина – имаше поне още едно измерение. Страх и ужас – да. Или по-точно – защо не? И какво от това. Та то е толкова естествено за този Кръстопът, опустошаван непрекъснато от приливно-отливните вълни на Изтока и Запада. Но този, който е приел стила нава, знае – или по-скоро пред-усеща чрез самата нава – че Страхът и Ужасът са само степени от един по-дълъг път. Страх - Ужас - Просветление. Това не се учи – то е в самопроговарянето на кръвта. Движение навътре и в дълбочина, движение, което презира външната показност и не се нуждае от пищността на формата.

Не е ли Иван Цанев един от предтечите на подобно виждане? Още в началото на 70-те години той го изказа по присъщия си деликатен начин – „разпадането, болката - И - свободата". Сега това майсторско стихотворение се публикува и в двата му образа. И проблемът съвсем не е в това кой е „по-добрият". Нава се отказва от смехотворните естетики на сравнението. Прагматиката на сравнението е по-подходяща за конните надбягвания. Истината е ритмична тишина, заключена между образите в стиха и на пръв поглед незначителни промени във виждането променят дишането на тишината.
Достатъчно е да помръднем с пръсти в нищото, за да видим, че кой знае защо, на някои места ритъмът се променя. Не е ли тук някъде истинският въпрос? Иван Цанев го разрешава.

 

 

Антоанета НИКОЛОВА

НАВА

 

ЕЗЕРОТО

Така е в себе си, че може
единствено дълбочината си
да отразява.

* * *

Как странно вият кучетата. Сякаш
на гърлото им е заседнала
луната.


ГЛУХАРЧЕТА

Така са крехки мислите на мъртвите –
въздъхнеш – и се разлетяват.

* * * 

Във езерото хвърлих камък, а небето
във концентрични облаци се пръсна.

* * * 

Увисна паячето на дъха си –
единствената лодка в светлината.

 

 

Дьорд СОНДИ

НАВА, ТОВА СЪМ АЗ

През май т.г. Дьорд Сонди донесе в България кн. 3’92 на сп. Тисатай, където е представил обширно стила на най-кратките форми в наша­та литература. Преводът съдържа стихове от Александър Геров, Иван Методиев, Малина Томова и Румен Стоянов, а също и фрагменти от Атанас Далчев, Борис Делчев, Ефрем Каранфилов и Светлозар Игов. Заедно с това Сонди донесе и есето си върху нава, написано, както и стиховете в него, на български. (Бел.ред.)

1. Междинното битие е кратко. Пътят, минаващ в нас. Звученето и ехото. Дреболия. Треска.

Нося кръста ти, от него
обаче треска съм
само в твойте очи.

2. Изходно положение: който не тачи буцата, нека му се падне само планина.

Разгръщане: а) животът е схватка; б) златна буца се намира, златна планина се струпва.
3. Понеже: бързаме да живеем?, престрашаване на мисъл?, пърхане с крила?, притегля земята?

Казвам:
1. Нава, това съм аз, а сега ти я слушаш. Този таман-миг не се ли е получил – излишна дума съм:
бях изречена, но кому? Нава тръгва и пристига. Това й е основният момент: двуиндивидна, двуединна е.
2. Ала вътре в това „от - до" й е необходима единствеността да е уловяема в капка. Не зная дали може да се зарее. Стяга я мисловна, чувствена, звукообагряща или идеоподобна обвивка – едно кръго-ципесто напрежение: нежна центростремителна сила я разхвърля (sic!) – до ръба. Има край. Край си има тя.
3. Изтръгва нещо – но само елемент: цялост. Изтръгва – но обратно вече не може да се постави. Моментът на изтръгването: задължител­но приношение. Казах: тъкмо в интимно премятане.
4. Нава е неофутуризъм. За мене е нео. Разнищва – сякаш чертички, гъсенички – разграфява привидната цялост.

Листенца по пътеки,
пътеки по листенца –
скимчи вятър пленник.

Съотнесено падане на хладно облекло: (sic!)
адекватната цел на
пладнешката твърдост е
това.

Това вече не е нава, или почти не е, понеже „надстои" и обяснява. Свързва малко обратно и слага точка.
5. За мен нава е междинната сигурност. Мръдвам. Оттам и междув­ременно се опитвам – какво ли? – да съществувам в думи: Дотам. Възможно тази дума да е – мълчание. Или скърцането от вирване на глава. Възможно е да няма място между тях: допирайки се пресоват. Или обширността не вижда границите си, тогава нава е почти обезконечено мърморене – а не три реда...
Българската нава за мене е точният път между Двете. Обаче: само тъкмо толкова. Само. И тъкмо. И толкова. Затова пък има правило, определено по рождение. Важи само веднъж – единствено е.
6. И още: нава за мен може да бъде и уж несериозна:

Донеси ми маджун –
ще остъкля челното си място.

София, 19.05.92 г.

 

 

Георгиос СЕФЕРИС

ШЕСТНАДЕСЕТ ХАЙКУ

Това мигновеното...
Марк Аврелий

А.
В езеро отлей
едничка капка вино.
Слънцето гасне.

В.
Четирилистна
детелина ни една.
Трима виновни?

Г.
В ГРАДИНАТА ПРЕД МУЗЕЯ
Празни столове.
Статуите се връщат
в другия музей.

Д.
На мъртвите ни
другари гласът ли е
или грамофон?

Е.
Нейните пръсти
в морскосинята кърпа.
Я виж: корали.

Ж.
Замислена е
натежалата й гръд
в огледалото.

З.
Аз пак облякох
листака на дървото.
Блеенето ти.

Н.
Нощта, вятърът.
Разлъката, на вълни,
всичко покрива.

Т.
НОВА СЪДБА
Голата жена.
Нарът разпукан в прага
пълен със звезди.

И.
Вдигам с ръката
мъртвата пеперуда
без прашец сега.

ИА.
Как да събереш
хилядите парченца
на всеки човек?

ИВ.
В ОТКРИТО МОРЕ
Нещо с руля ли?
Лодката се върти в кръг.
Никаква чайка.

ИГ.
БОЛНА ЕРИНИЯ
Дори безока
държи змии хапещи
нейните ръце.

ИД.
Колона с отвор.
Какво виждаш през нея,
Персефона ли?

ИЕ.
Светът потъва
дръж се и ще останеш
само в слънцето.

ИЖ.
Пишеш;
мастилото намалява
морето расте, расте.

Превод от гръцки Румен Баросов

 

 

Една задача в решението на Георги Цанков

1.
Прелетя мушица и отнесе
малко прах от планината.


Колко мушици трябва да прелетят, за да отнесат цялата планина? 

2.
Критикът Георги Цанков отговори така:
– Отнасянето на част от нещо отнася цялото. (Но имало ли е въобще цяло, за да го делим на части?)

3.
Възможно ли е да има и други отговори?

 

 

Поети имажисти

ЕЗРА ПАУНД

Надпис на ветрило, за нейния Височайши Повелител 
О, ветрило от бяла коприна,
светло като скреж по острието на тревата,
и ти си изоставено.

Цай Чих
Във фонтана пада цвят –
оранжеви листенца роза.
Тяхната охра полепва по камъка.

Алба
Прохладна като бледите листа
на влажна момина сълза
тя лежи до мен на съмване.

Среща
Докато говореха по новия морал,
очите й ме изучаваха.
И когато станах да си ходя
пръстите й бяха като тъканта
на японска книжна кърпичка.


Ейми ЛОУЪЛ

ОБСТОЯТЕЛСТВО

По кленовия лист
блести росата алена,
но върху цвят от лотос
тя има бледата прозрачност на сълза. 


ИЛЮЗИЯ

Като вървях сред едрите божури
зърнах бръмбар
с крилца от черен лак
на точици от мляко.
Поисках да го хвана,
но той избяга бързо
и мушна се под каменния лотос,
който поддържа статуя на Буда.


ЕСЕННА МЪГЛА

Дали е водно конче или листо от клен,
което плавно пада над водата?


СРЕДНА ВЪЗРАСТ

Като черен лед,
изписан с нечетливи завъртулки
от някакъв невеж кънкьор
е замъглената повърхност на сърцето ми.
 


Д. X. ЛОРЪНС

ЧУЙТЕ ОРКЕСТЪРА!

Един оркестър свири в ранната вечер,
но това са само нещастни мъже, вдигащи шум,
за да удавят своята вътрешна какофония. И нашата.

Една малка луна съвсем тихо се свежда
и си припява в нощта,
а музиката на мъжете е като заловена мишка,
прегризваща дървения капан.


НИЩО ЗА СПАСЯВАНЕ

Не остана нищо за спасяване, всичко вече е изгубено,
само малка ядка тишина в сърцето,
като око на теменуга.

Превод от английски Кармен Узунова

 

 

Езра Паунд

НЯКОЛКО НЕ-ТА ОТ ЕДИН ИМАЖИСТ

(Няколко съвета как не трябва да се пише от един имажист)

Образът (“Image”) представлява интелектуален и емоционален ком­плекс в даден отрязък от време. Използувам термина „комплекс" по-скоро в техническия смисъл, в който го употребяват съвременните психолози, например Харт, въпреки че между нас биха могли да същест­вуват и някои различия.

Именно мигновеността на представянето на подобен „комплекс" създава впечатлението за внезапно освобождаване, това чувство на освободеност от рамките на времето и пространството, чувството за внезапно израстване, което изпитваме в присъствието на най-великите произведения на изкуството.

По-добре е да създадеш един единствен Образ през целия си живот, отколкото да напишеш многотомни произведения.

Някои биха счели обаче, че всичко това е спорно. Затова като най-непосредствена необходимост се явява систематизирането на един списък от НЕ-та за начинаещи поети. И все пак, нека всички те да не бъдат възприемани като Моисеевите отрицания.

За начало, разгледайте трите правила, формулирани от г-н Флинт, но не като догма – никога не приемайте дадено нещо като догма – а като резултат на дълги размисли, които въпреки че са размисли на друг човек, все пак може да заслужават внимание.

(Трите правила на г-н Флинт са:

1. Директно третиране на „предмета", без значение дали е субектив­но или обективно.
2. Да не се използува нито една дума, която не допринася за предста­вянето.
3. По отношение на ритъма: да се пише, като се следва музикалната фраза, а не метронома.)

Не обръщайте внимание на критики от хора, които самите никога не са написали значително произведение. Вземете предвид разминаването между действителните творби на древногръцките поети и драматур­зи, и теориите на гръко-римските граматици, опитващи се да обяснят метриката им.

Език

Не използувайте повърхностни думи, нито едно прилагателно, което не разкрива нещо.

Не използувайте такива изрази като„далечна земя на спокойствие­то". Това притъпява образа, като съчетава една абстракция с конкрет­ното. Така става, когато писателят не е осъзнал, че естественият обект винаги е адекватният символ.

Пазете се от абстракциите. Не преразказвайте в посредствен стих това, което вече е направено в добра проза. Не мислете, че ще заблудите един интелигентен човек, като се опитате да се измъкнете от всички трудности на неизразимо трудното изкуство на добрата проза, накъс­вайки писанието си на стихове.

Не си въобразявайте, че изкуството на поезията е по-просто от това на музиката, или че познавачът ще остане доволен от вас, преди да сте се трудили над стиховете толкова, колкото и средният учител по пиано се е трудил над музиката.

Влияйте се от толкова много велики творци, от колкото успеете, но имайте приличието или направо да признаете дълга си, или да опитате да го скриете.

Не допускайте „влияние" да означава просто, че сте забърсали опре­делена декоративна лексика от един-двама поети, от които се е случило да се възхищавате. Един турски военен кореспондент бе наскоро заловен на местопрестъплението, бърборейки в своите комю­никета за „гълъбово-сиви" хълмове или пък за „перлено-бледи", не помня точно.

Или използувайте добър орнамент, или не използувайте изобщо.

Превод от английски Кармен Узунова

 

 

Кръстан Дянков

ЩО Е ИМАЖИЗЪМ

Терминът е изкован от Езра Паунд и се появява за пръв път в допълнението към книгата му „Контраудар" в 1912 г. Самото движение се заражда около 1910 г. едновременно в Англия и САЩ. Т.Ъ.Хълм и Езра Паунд, които се смятат за основоположници на школата, признават, че се облягат на средновековната философия, естетиката на Анри Бергсон и японската поезия, но по начало имажизмът е реакция срещу обезсмислящите форми и изказ на поезията от джорджианската епоха. Като интелектуален и емоционален комплекс той изисква абсолютна прецизност в представянето на индивидуалния образ („имидж"), а в метриката предлага каденцата на „музикалната фраза", под което се разбира контролиран свободен стих.

В по-голямата си част имажистките стихотворения са кратки, остро насочени наблюдения (четири до пет стиха), обикновено балан­сирани върху една радикално оригинална метафора. Ричард Олдингтън определя принципите на движението така: „Да се използва езикът на обикновената реч, винаги с точната дума, при нова ритмика. Да се представя един образ с точни слова, без излишни и безсмислени обобще­ния, кратко, ясно, концентрирано".

Сред първите поети-имажисти са Хилда Дулитъл, Уилям Карлос Уилямс, Ейми Лоуъл, ф.С. Флинт, Форд М. Форд. Под редакцията на Паунд през 1915 г. излиза първата имажистка антология. Не след дълго той и Уиндъм Луис изоставят движението и преминават към вортисизма.

Докъм 1918 г. имажизмът постепенно запада като институционно средство, но пък оказва огромно влияние върху развитието на съвремен­ната поезия. Някои от най-съществените паметници на имажизма са преводи на китайска и индианска поезия. 

 

 

Ани Илков


БЕЗ СМИСЪЛ

Аз съм тъжен оркестър,
защото съм тъжен оркестър
и съм тъжен оркестър, защото тъгата
ми свири добре –
и съм оркестър:

аз съм тъжен оркестър...

* * *

Слънцето ще почине
бавно ще си отиде
ние ще гледаме диво
как го разпъват в градината.

* * *

Огнеупорно е момичето минаващо,
щом нейната усмивка е зора
и нейната утроба е огнище.

* * *

Довиждане, защото е неделя.
Страданието е спокойно
като камък. И прочее.
Защото е неделя.

* * *

Ще се ядосвам винаги, когато
посрещам бивола, завръщащ се от паша,
на черното петно ще казвам бяло,
а биволът е ангел, както трябва.

* * *

На разказ за живота не прилича
това, което е живот, но гол до кръста.
Днес всичко е облечено във думи.
Не го събличай! То не съществува.

* * *

След смисъла пристига назначението,
което върши работа за двама.
Едно е да живееш с две момичета
и второто да ти роди близначки,
по-друго – да живееш със близначки,
които ще родят деца различни.

* * *

Нали плешивият прилича на човек,
който потайно се сношава със пустинята?
Аз бих се поклонил на всяка страст,
но слънцето ме влачи за косата.

* * *

Не искам да живея тука повече.
Тук няма смисъл, който да ме вдигне
и да увисна на труда си като паяк,
и като кошница под дръжката си
да лежа.


ФИДАНКИ

Понякога момчета ги обичат
понякога ги обичат момичета

Когато момчета ги обичат
те изсъхват

Когато ги обичат момичета
те цъфтят после раждат

раждат жълтици и камъни
а понякога раждат и смисъл.

АФРИКАНСКАТА СЕСТРА

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
бялата майка, черния татко...

 

 

РАДОЙ РАЛИН ПРЕДСТАВЯ ДИА АНГЕЛОВА

Диа Ангелова е неочакван стрък от столичния „Град на истината". Тя е един лиричен повик за красива истина. Мечтите й са населени с трескави метафори. Навата е задъханата й недоизказаност. Нека чрез стиха си се бори за „Столица на истината".


Диа АНГЕЛОВА

НАВА


* * *
Животно, хванато в капан
прегризва лапата, която
му е отнела свободата.

* * *
Нима си мой,
щом трябва да те прося
от самия теб?

* * *
Излъжи ме със истини.
Бяло-розова ризница.

* * *
Нава е разпенено море –
в него не чуваш, не виждаш.
Нава е нава.

* * *
Къде е краят на безумието?
И къде се ражда разумът...
Границата е предчувствие.

* * *
Думите са силни,
когато ги няма.

 

 

Румен Стоянов


Покой.

 

 

Илинда Маркова

СУПЕРКЪСИ РАЗКАЗИ


МАГАРЕТО
Магарето пасе в ръжта. Ръждясва после.

ВЪРБАТА
Върбата реши си косите в свирката на вятъра.

ЗЕМЯТА
Земята – стъкленото топче в ръцете на детето Господ.

ПЪТЯТ
Пътят като пъпна връв увит е около селото.

СЛЪНЧОГЛЕД
Самотен слънчоглед самотно в слънцето се взира.

ОБЯВА
Триъгълна окръжност търси жилище в куб.

МОДУС ВИВЕНДИ
Той беше щастлив с приликата си на Джон Ленън. И това му определяше живота.

 

 

НОНСЕНС-НАВА


Никита НАНКОВ

ГРИ/А/МАТОЛОГИЯ

Ръсел морис – пиърс
огдън, остин. Ричардс.

Шкловски -лотман? Мукаржовски...
Хавранек. Юус. Малиновски –

проп - мод бошкин. Фрай.
Бюлер; трубецкой!

 

 

Малина Томова

ТРИ ТЕЛЕГРАМИ


(I)
Скъпи родители,
честита ви дъщеря!
21 януари 1950.


(II)
Привет, училище,
от поредната ученичка!
Докато се опознаем,
за раздяла дойде час.

(III)
Живот мой,
унищожителен и жив!
………………………
И аз съм жива още.

 

 

НАВА КАТО „ОНОВА

ЧРЕЗ ПОЕЗИЯТА НА КРУМ АЦЕВ

Крум Ацев е откритие за нашата поезия. Без нава, той не би могъл да бъде разбран и в продължение на дълги години не е разбиран. И съвсем не е искал. Стиховете на Крум Ацев са връщани – и още как! – и то по „естетически" съображения. Те са р а з л и ч н и. Едва сега им идва времето, или по-скоро, едва сега е възможно да се приобщим към собственото им време.
Крум Ацев винаги е твърдял, че нава съвсем не е в дължината, по-­точно в късотата на стиха, в броя на редовете. За него тя е универсален принцип. (За мен също.) Но може и да греша, препредавайки неговите думи. Защото в един фрагмент към „Дзенрин кушу" той нарича нава „поредно име". Поредно име на какво? Крум Ацев пише във фрагмента – „на онова".

И.М.


Крум АЦЕВ

(ИМЕННО И САМО)

То е просто –
като това, което е.

То
е
това, което е.


КАК-ТАКА
Има друга плоскост –
успоредна почти на тази.
Само че натам
вход оттука никога не води –

като стигнеш,
помниш всичко, откъде и как
от нищо нещо –
нещо нищо
и така –
нататък

* * *
С това си тяло докъм август
все някак нещо се разбирахме,
ръката инстинктивно почваше да казва онова, което
вече и на ум е ясно.

Ето че горещините отминават,
четиридесетте не казват нищо ново.

И оттук нататък би започвало най-страшното,
ако както обикновено – не се случи чудо.

* * *
Дълбоката увереност на есента
лежи спаружена под най-небрежно ярко слънце,
небосводът си подсвирква нова песен

и как така –
не можело да бъде?

Възраждане – това е ясно.

Кога обаче съм умрял не е напълно ясно.

* * *
От просветление на просветление –
така къде ли някога ще му излезе краят?

Навярно би могло по-иначе,
но иначе – това е, като няма друго
за вярване, освен чудо
след чудо.

 

 

Бистра Йорданова

Не знам дали се върнах
при морето чиста.
Продавах цял живот
водата му горчива.
На всички тя се услади
и само аз останах жадна.

 

 

Георги Георгиев

Славейче,
слез от върха на дървото –
ще събориш луната!

 

 

Румен Леонидов

ВЪПРОСИ

* * *
Защо синът на продавача по-лесно се продава,
отколкото синът на славния печели слава?

* * *
Защо и хлябът, влюбен във трохите,
пред пастата замира от възхита?

* * *
Защо желаем истината гола, а след акта
една лъжа се ражда през антракта?

* * *
Защо листото на Адам разлиства Ева,
а червеят двуполов не самозачева?

* * *
Защо плачът на бившия палячо
събужда жал дори и у палача?

* * *
Защо ли след въпросите Дървото
чак в земята - дълбоко вслушва се -
отгде ще духне Вятъра?

 

 

Редакционно каре

НАВА
основано на 24 май 1990 г.

Адрес на редакцията:
1000 София, ул. „Солунска" 1
Иван Методиев

НАВА
Под редакцията на Иван МЕТОДИЕВ
Художник Огнян ФУНЕВ
Формат 16/60/90
Издателска къща „Аргес"
Банкова сметка 950-180-001-524 - 7
Първа частна банка ИК "Аргес", за Нава
 

Помощи от политически организации не се приемат

Най-добрите са за най-доброто в изкуството
-- абонати на списание НАВА за 1 000 години --

инж. Георги БОЯДЖИЕВ, президент на СУИБО, медицинска апаратура
Веселин ДОСЕВ, галерия "ДОСЕВ"
Николай МАРИНОВ, президент на НИКО
проф. д-р Тодор БОЯДЖИЕВ, експерт на ФАО
Борислав ПОПОВ, президент на ИК "АРГЕС"

ISSN 0861-1483
 

РЕДАКЦИОНЕН КРЪГ НА СПИСАНИЕ НАВА

Александър ГЕРОВ
Блага ДИМИТРОВА
Боян НИЧЕВ
Иван МЕТОДИЕВ
Иван РАДОЕВ
Иван ЦАНЕВ
Любомир ТЕНЕВ
Радой РАЛИН
Светлозар ИГОВ
Тончо ЖЕЧЕВ